What do you think?
Rate this book
Цветът на тишината
Съдбата се забавлява. Понякога те носи безметежно през живота, а друг път те сритва през краката и те сваля на колене. Ако реши наистина да те изпита, не играе на дребно. Изправя те на границата между живота и смъртта. Когато блесне острието, в този миг, който продължава цяла вечност, можеш да видиш цвета на тишината, да чуеш звука на беззвучното.
Йордан Донков чертае фините щрихи на изкуството да си воин в романа си „Цветът на тишината“. Запознайте се с главния герой Имура Като, обикновен самурай с нисък ранг, който преминава през боеве, въстания, разочарования, морални избори, житейски уроци, предателства и още... За да стане велик воин? Или просто да оцелее в един суров свят, където можеш да умреш от една-единствена неправилна преценка? А може би има нещо по-важно?
Йордан Донков чертае фините щрихи на изкуството да си воин в романа си „Цветът на тишината“. Запознайте се с главния герой Имура Като, обикновен самурай с нисък ранг, който преминава през боеве, въстания, разочарования, морални избори, житейски уроци, предателства и още... За да стане велик воин? Или просто да оцелее в един суров свят, където можеш да умреш от една-единствена неправилна преценка? А може би има нещо по-важно?
352 pages, Paperback
Published January 1, 2019
1 person is currently reading
38 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
June 5, 2019
Ако човек посегне към дебютен роман на нашумял западен автор, издаден от голямо, комерсиално издателство, обикновено знае какво да очаква. Корица, анотация и маркетинг обикновено са достатъчни, за да подскажат доста добре какво точно съдържание те очаква вътре. Но ако човек реши да пробва към дебютен роман на незнаен български автор, чието произведение стига до читателите чрез платформата „Фабрика за книги”, значи е склонен към експерименти. То е като да си купиш билет за случайна дестинация, просто защото нещо в названието й ти е харесало. А най-хубаво е когато пътуването се окаже удовлетворяващо и те отведе на място, за което се радваш че си посетил. Тогава се радваш, че инстинктът ти не те е подвел и си бил един сред първите, които са стигнали до това кътче. „Цветът на тишината” на Йордан Донков ме подкани с поетичното си заглавие и стилната корица и се оказа точно едно от тези четива. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
June 9, 2019
Това е чудесна нова книга за българския пазар, ще се радвам да я видя на повече места.
https://knigoqdec.blogspot.com/2019/0...
https://knigoqdec.blogspot.com/2019/0...
April 16, 2019
Размисли и фрагменти за “Цветът на тишината” от ЙОРДАН ДОНКОВ
„Блясва острие.
Светът застива в ужас.
Мълния. Без звук.“
Като жанр книгата напомня на класически приключенски роман. Не е изненадващо, че това е роман за човека на път към себе си, тъй като в основата на романа е дзен философията. Романът има един главен герой – самурая Имура Като. Авторът води читателя по неговия нелек житейски път, пълен с премеждия, несгоди, разочарования, който по никакъв начин не може да се определи като героичен. Авторът безжалостно поставя героя си в абсурдни, често дори излагащи го ситуации и той реагира в тях напълно човешки, без позьорство. Вероятно затова в един момент ни става много симпатичен. Разбираме, че героят е човек като нас – той никога няма да бъде прославен военачалник. Затова пък ще си остане човек, който просто се учи да върви напред и се учи се да оцелява – това е един от основните мотиви в книгата, поставен още в самото ѝ начало. „Как да оцелееш?“ се пита Имура Като – обучаващият се за самурай и заявява:
„Нека разкажа своята история. Историята на оцелелия в дни на кръв и насилие.“
По пътя си младият самурай среща най-различни хора – смели воини, за които понятията за чест и достойнство са по-важни от самия им живот, приспособленци, които винаги намират начин да оцелеят, страхливци, които се крият от бурите и така оцеляват. От всички тях той се учи. С всички тях той общува прямо, с младежка дързост, понякога дори наивно, без да схваща, че често те се опитват да го измамят, дори да го използват. Докато се учи да воюва и търси своя собствен стил в битките, той постепенно възмъжава, помъдрява, започва да осъзнава своето място като част от по-голямото цяло.
Дали съдбата е предначертала да го изпитва като го принуждава да прави все по-големи и фатални избори, или самият той с търсещия си характер, се озовава в окото на бурята? Уж внезапно, но всъщност съвсем логично, защото е вследствие от негово съдбоносно решение, младият мъж попада в ситуация, която за малко да му коства живота. На прага на смъртта, той е спасен благодарение на друг свой уж случаен избор – тъй като преди време е протегнал ръка, за да спаси от унижение жена от най-презряната каста, благодарността на тази жена е причина той да получи живота си отново. Но едва осъзнал, че е жив, той решава да поеме пътя към отмъщението. Целенасочено и методично чертае плана си за отмъщение, оглежда всички възможности, подготвя го старателно и страстно. За да усети на финала – на крачка от осъществяването на желанието си, че „омразата я няма, някъде по дългия път към отмъщението я е загубил“.
Книгата е написана изящно, с пестелив, но много изразителен език, с много приятно и премерено чувство за хумор. Всяка глава започва с хайку или кратка мисъл, която бавно се разтапя на езика като бучка захар, докато препускаме задъхано през поредните премеждия на Имура Като. Тези малки предисловия понякога са вариации на символики и теми, типични за дзен учението като луната и езерото, а други са авторски.
Много исках да кажа и нещо критично, за да не звуча съвсем хвалебствено, но как да критикуваш, когато ти се иска само да четеш още и още, защото дори на последната страница се чувстваш призован за нови приключения?
Прочитам за пореден път един от финалните въпроси, които си задава любопитният герой на книгата:
„- Какво може да е по-важно от това дали ще живееш, или ще умреш?
- Може пък любовта да е по-важна – промърмори в отговор Мори“
И затварям, с надежда скоро да разберем какво се крие зад това „може“.
„Блясва острие.
Светът застива в ужас.
Мълния. Без звук.“
Като жанр книгата напомня на класически приключенски роман. Не е изненадващо, че това е роман за човека на път към себе си, тъй като в основата на романа е дзен философията. Романът има един главен герой – самурая Имура Като. Авторът води читателя по неговия нелек житейски път, пълен с премеждия, несгоди, разочарования, който по никакъв начин не може да се определи като героичен. Авторът безжалостно поставя героя си в абсурдни, често дори излагащи го ситуации и той реагира в тях напълно човешки, без позьорство. Вероятно затова в един момент ни става много симпатичен. Разбираме, че героят е човек като нас – той никога няма да бъде прославен военачалник. Затова пък ще си остане човек, който просто се учи да върви напред и се учи се да оцелява – това е един от основните мотиви в книгата, поставен още в самото ѝ начало. „Как да оцелееш?“ се пита Имура Като – обучаващият се за самурай и заявява:
„Нека разкажа своята история. Историята на оцелелия в дни на кръв и насилие.“
По пътя си младият самурай среща най-различни хора – смели воини, за които понятията за чест и достойнство са по-важни от самия им живот, приспособленци, които винаги намират начин да оцелеят, страхливци, които се крият от бурите и така оцеляват. От всички тях той се учи. С всички тях той общува прямо, с младежка дързост, понякога дори наивно, без да схваща, че често те се опитват да го измамят, дори да го използват. Докато се учи да воюва и търси своя собствен стил в битките, той постепенно възмъжава, помъдрява, започва да осъзнава своето място като част от по-голямото цяло.
Дали съдбата е предначертала да го изпитва като го принуждава да прави все по-големи и фатални избори, или самият той с търсещия си характер, се озовава в окото на бурята? Уж внезапно, но всъщност съвсем логично, защото е вследствие от негово съдбоносно решение, младият мъж попада в ситуация, която за малко да му коства живота. На прага на смъртта, той е спасен благодарение на друг свой уж случаен избор – тъй като преди време е протегнал ръка, за да спаси от унижение жена от най-презряната каста, благодарността на тази жена е причина той да получи живота си отново. Но едва осъзнал, че е жив, той решава да поеме пътя към отмъщението. Целенасочено и методично чертае плана си за отмъщение, оглежда всички възможности, подготвя го старателно и страстно. За да усети на финала – на крачка от осъществяването на желанието си, че „омразата я няма, някъде по дългия път към отмъщението я е загубил“.
Книгата е написана изящно, с пестелив, но много изразителен език, с много приятно и премерено чувство за хумор. Всяка глава започва с хайку или кратка мисъл, която бавно се разтапя на езика като бучка захар, докато препускаме задъхано през поредните премеждия на Имура Като. Тези малки предисловия понякога са вариации на символики и теми, типични за дзен учението като луната и езерото, а други са авторски.
Много исках да кажа и нещо критично, за да не звуча съвсем хвалебствено, но как да критикуваш, когато ти се иска само да четеш още и още, защото дори на последната страница се чувстваш призован за нови приключения?
Прочитам за пореден път един от финалните въпроси, които си задава любопитният герой на книгата:
„- Какво може да е по-важно от това дали ще живееш, или ще умреш?
- Може пък любовта да е по-важна – промърмори в отговор Мори“
И затварям, с надежда скоро да разберем какво се крие зад това „може“.
September 25, 2019
Този книга прекрасно преплита интригуващ сюжет, размисли на героя и не само... Написана е с лекота и се чете за броени дни. Не съм критик, за да се изказвам със сложни термини и да мога да изразявам задълбочени анализи на романа, но ще спомена, че я прочетох два пъти. Толкова много ми хареса, че исках да вникна повече в посланията на автора. Препоръчах я на приятели и книгата получи много добри отзиви.
Има история, има поезия, има изненадващи откровения, има дзен ....и още..., които отварят сетивата ти за ново възприемане на живота. Препоръчвам !
Има история, има поезия, има изненадващи откровения, има дзен ....и още..., които отварят сетивата ти за ново възприемане на живота. Препоръчвам !
September 7, 2019
Прекрасна книга!
Displaying 1 - 5 of 5 reviews