Новата стихосбирка на Мария Лалева „Благословете Юда” предварително е обречена на успех. За тези, които живеят със стиховете й от „Личен архив” и „Не съм ви ближна” е единствено нетърпението да прочетат продължението на извечните теми, които Мария интерпретира по своя темпераментен и нетрадиционен начин, далеч от плачливите напъни и декларативни недомислици, извън общоприетите тълкувания на света около нас в неговата библейска предначертаност и ежедневните възторзи и падения. Лалева отдавна се е превърнала в запазена марка в съвременната ни литература. Тя има не само собствен ритъм и собствени рими, притежава разпознаваемата неповторимост на Поета, който с тънкия си усет за вечност знае „Колко е истински трудно и честно да си премерим човешкото” и че „на любовта й трябва тишина”, защото тя има „древни очи по рождение” и вижда как местата на ценностите се сменят и е много лесно да се заблудим, подмамени от фалшивото им лустро. Да, на нас ни трябва коректив. И Мария Лалева е такъв. Защото винаги първо пита за сребърниците. И нека всеки да си отговори. С вяра, колкото едно синапено зрънце.
Родена 17 юли 1969 г. в Благоевград. Живее в София. Омъжена. Има един син. Висше икономическо образование. Първа стихосбирка "Личен архив", 2013 г. (първо издание, второ издание 2018) Втора стихосбирка "Не съм ви ближна" 2016 г. (първо издание, второ издание 2018) Сценарист и изпълнителен продуцент на пълнометражен игрален филм "Дамасцена", премиера 03 ноември 2017 г.
Доста от стихотворенията не са ми добре римосани, лично на мен. Някои са феминистични в дразнеща форма, много от тях са пък твърде божествени. Но ако се абстрахираме достатъчно, ама много достатъчно, бих казала, че е ОК.