What do you think?
Rate this book
Купидон е алкохолик
В първата си стихосбирка поетесата Мариела Ганчовска разкрива – „Купидон е алкохолик“. Дръзка, провокативна и вдъхновяваща, дебютната стихосбирка на Мариела Ганчовска скоро ще долети на книжния пазар, за да ви очарова и заплени. 80 СТИХА, посветени на ЛЮБОВТА
Не е вярно, че съм алкохолик. Жените обичат да преувеличават. Но не мога да отрека, че съм ценител на хубавото вино. И когато се поувлека, ръката ми наистина е несигурна. Погледът ми се замъглява и стрелата се изплъзва сама. И точно тогава създавам най-забележителните истории. Първата стихосбирка на поетесата Мариела Ганчовска ще ви разкаже някои от тези истории, превеждайки ви през различните измерения на любовта, която се пие на един дъх и от която не се изтрезнява.
Купидон
Посвещавам тази стихосбирка на любовта – на нежната, на дивата, на възможната и невъзможнота, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас, да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъде разтопени от ръцете ?, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най-разтърсващото, най-силното усещане, че сме живи.
Мариела Ганчовска
Не е вярно, че съм алкохолик. Жените обичат да преувеличават. Но не мога да отрека, че съм ценител на хубавото вино. И когато се поувлека, ръката ми наистина е несигурна. Погледът ми се замъглява и стрелата се изплъзва сама. И точно тогава създавам най-забележителните истории. Първата стихосбирка на поетесата Мариела Ганчовска ще ви разкаже някои от тези истории, превеждайки ви през различните измерения на любовта, която се пие на един дъх и от която не се изтрезнява.
Купидон
Посвещавам тази стихосбирка на любовта – на нежната, на дивата, на възможната и невъзможнота, на изпепеляващата и на сгряващата, на тази, която като полъх на вятър ни докосва днес, на тази, която дава топло обещание за утре, на тази, която единствена умее да забавя и да забързва до полуда ударите на сърцето ни, да разпилява всичко в нас, да го подрежда отново, да бъде нежно жестока и жестоко нежна, на тази, която владее всичко в нас, до последната точица, а ние съвсем съзнателно или несъзнателно се оставяме да бъде разтопени от ръцете ?, на тази, която ни оставя без дъх, но ни дава най-безмилостното, най-разтърсващото, най-силното усещане, че сме живи.
Мариела Ганчовска
96 pages, Paperback
Published January 1, 2019
3 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
March 20, 2019
"Без хляб и сол, и без вода - ще ми е малко.
Устата ми - доде съвсем пресъхне,
пак ще търси да целува чужди устни.
И пак поквара ще раздава, докато издъхне.
В най-тъмното подземие - ще ми е малко.
Заключено и оковано във верига тежка,
тялото ми пак ще търси чуждо тяло.
Със страст първична, луда, нечовешка."
Първата ми стихосбирка за тази година. Признавам си, отново бях скептично настроен, но опитът ми със съвременната българска поезия доведе дотук. Не ми харесва корицата, не ми харесват фотографиите вътре (авторката е красиво момиче, разбира се, не искам да бъда разбран погрешно, но ми се струват ненужни), не ми харесва заглавието... някак си, не знам, глупаво звучи, непривлекателно и лигаво. Първите няколко стихотворения ме отегчиха, в главата ми звучаха като клетви, заклинания и поп-фолк музика, отново се зародиха въпросите: тези поети нямат ли дори и мъничко чувство за самокритика и защо онези, които пишат истински докосваща поезия, си я държат в личните блогове и социалните мрежи, а пазарът прелива от... това? Постепенно, разгръщайки страниците, започнах да се натъквам на все по-хубави и по-хубави. Някои стихотворения ги обичах на части, защото ги усещах незавършени, но пак е нещо. Давам три звезди, тъй като това ми е макса за поезия. Не важи единствено за Къмингс и Лорка. Три звезди са като пет, когато (все по-рядко) давам за проза. Означава, че е невероятно. Щедър съм. Виждам потенциал, отново бих чел тези стихове със същата наслада. Пожелавам на Мариела Ганчовска успех и много вдъхновение!
"Най-жадните моменти бяха тези,
когато пиехме един от друг
и все не се напивахме.
Най-кратките моменти бяха тези,
в които се докосвахме.
Най-дългите - в които се очаквахме.
Най-изстраданото чакане -
да ми се случиш пак,
да ти се случа...
Моментите завинаги - онези
кратки мигове, в които
един на друг се случвахме."
Устата ми - доде съвсем пресъхне,
пак ще търси да целува чужди устни.
И пак поквара ще раздава, докато издъхне.
В най-тъмното подземие - ще ми е малко.
Заключено и оковано във верига тежка,
тялото ми пак ще търси чуждо тяло.
Със страст първична, луда, нечовешка."
Първата ми стихосбирка за тази година. Признавам си, отново бях скептично настроен, но опитът ми със съвременната българска поезия доведе дотук. Не ми харесва корицата, не ми харесват фотографиите вътре (авторката е красиво момиче, разбира се, не искам да бъда разбран погрешно, но ми се струват ненужни), не ми харесва заглавието... някак си, не знам, глупаво звучи, непривлекателно и лигаво. Първите няколко стихотворения ме отегчиха, в главата ми звучаха като клетви, заклинания и поп-фолк музика, отново се зародиха въпросите: тези поети нямат ли дори и мъничко чувство за самокритика и защо онези, които пишат истински докосваща поезия, си я държат в личните блогове и социалните мрежи, а пазарът прелива от... това? Постепенно, разгръщайки страниците, започнах да се натъквам на все по-хубави и по-хубави. Някои стихотворения ги обичах на части, защото ги усещах незавършени, но пак е нещо. Давам три звезди, тъй като това ми е макса за поезия. Не важи единствено за Къмингс и Лорка. Три звезди са като пет, когато (все по-рядко) давам за проза. Означава, че е невероятно. Щедър съм. Виждам потенциал, отново бих чел тези стихове със същата наслада. Пожелавам на Мариела Ганчовска успех и много вдъхновение!
"Най-жадните моменти бяха тези,
когато пиехме един от друг
и все не се напивахме.
Най-кратките моменти бяха тези,
в които се докосвахме.
Най-дългите - в които се очаквахме.
Най-изстраданото чакане -
да ми се случиш пак,
да ти се случа...
Моментите завинаги - онези
кратки мигове, в които
един на друг се случвахме."
Read
December 20, 2021Това е дебютната стихосбирка на авторката от 2019та година, смея да твърдя един много амбициозен и качествен дебют. С него авторката поставя висока летва пред самата себе си.
Както може да се досетите от заглавието, това е любовна лирика. Стихотворенията са изключително искрени, личи си ченавторката не ги е писала просто за да има нещо на белия лист, а защото е имала какво да каже.
Това което веднага ми направи впечатление бе стила на писане. Изключително приятен, четим, все пак любовната лирика е тежък жанр, ако автора го направи още по-тежък със словото си, става кошмар.
За мен е важно, когато авторът ни разказва цели истории, чрез перото си, кара ни да преживяваме написаното, пренася ни на друго място, докато четем. В случая Мариела е направила точно това.
Стихосбирката се чете на един дъх, но въпреки това им стихотворения, които трябва да бъдат прочетени два пъти, за по-добро осмисляне, за да се усети емоцията напълно.
Искреното ми мнение е, че това е една от най-лачествените стихосбирки, които съм чел в последно време. Изписана е във всяко едно отношение, за високото качество на стиховете казах, но не е зле да отбележа и разкошното графично оформление. Между страниците ще откриете и няколко снимки на авторката, което прави продукта още по-емоционално свързан с читателя.
Препоръчвам ви да разгледате сайта на @ecrierbg за още интересни книги, там ще намерите книги за малки и големи. А аз искам да им благодаря за предоставеното копие!
Както може да се досетите от заглавието, това е любовна лирика. Стихотворенията са изключително искрени, личи си ченавторката не ги е писала просто за да има нещо на белия лист, а защото е имала какво да каже.
Това което веднага ми направи впечатление бе стила на писане. Изключително приятен, четим, все пак любовната лирика е тежък жанр, ако автора го направи още по-тежък със словото си, става кошмар.
За мен е важно, когато авторът ни разказва цели истории, чрез перото си, кара ни да преживяваме написаното, пренася ни на друго място, докато четем. В случая Мариела е направила точно това.
Стихосбирката се чете на един дъх, но въпреки това им стихотворения, които трябва да бъдат прочетени два пъти, за по-добро осмисляне, за да се усети емоцията напълно.
Искреното ми мнение е, че това е една от най-лачествените стихосбирки, които съм чел в последно време. Изписана е във всяко едно отношение, за високото качество на стиховете казах, но не е зле да отбележа и разкошното графично оформление. Между страниците ще откриете и няколко снимки на авторката, което прави продукта още по-емоционално свързан с читателя.
Препоръчвам ви да разгледате сайта на @ecrierbg за още интересни книги, там ще намерите книги за малки и големи. А аз искам да им благодаря за предоставеното копие!
May 10, 2021
Това е стихосбирка от Мариела Ганчовска, която успява да завладее вниманието на читателя, да го докосне и да го разчувства...
Ще Ви напиша едно от нейните стихотворения, което много ми хареса.
.
Такава любов искам аз -
всепоглъщаща, дива и шумна,
да гори с нестихваща страст -
неуморна, дръзка, бездънна.
.
Да е смела - да не скланя глава
пред житейски беди и неволи.
Любов, която вярва в чудеса
и до сетен дъх за тях се бори.
.
Любов, която никога не моли
и никога на колене не пада.
Любов, която не играе роли,
неподправена до безпощада.
.
Не от тези - тихите и кротките,
на силен огън дето се стопяват,
а от онези, дето като котките
скачат от високо и оцеляват.
.
Ще Ви напиша едно от нейните стихотворения, което много ми хареса.
.
Такава любов искам аз -
всепоглъщаща, дива и шумна,
да гори с нестихваща страст -
неуморна, дръзка, бездънна.
.
Да е смела - да не скланя глава
пред житейски беди и неволи.
Любов, която вярва в чудеса
и до сетен дъх за тях се бори.
.
Любов, която никога не моли
и никога на колене не пада.
Любов, която не играе роли,
неподправена до безпощада.
.
Не от тези - тихите и кротките,
на силен огън дето се стопяват,
а от онези, дето като котките
скачат от високо и оцеляват.
.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews