Малкият бог на земетръса

by Петър Денчев

„Един мъж по следите на мистериозно среднощно изчезване, се връща по стъпките на своето и чуждото минало – в своя гардероб, сред руините на бащината къща, по софийските улици, на брега на Дунав, насред чаршията в Скопие. Преживявайки разпадането на своята любовна връзка, за да оцелее по следите на изгубеното, той разполага себе си на входовете и изходите на настоящето. Дали това интензивно издирване е в състояние да надмогне усещането за живота като съставен от страхове и липси? Възможно ли е един личен бог да стабилизира свлачището на живота, за да забави напредването на лудостта, която превръща хората в машини за ритуали? „Малкият бог на земетръса“ представя една удивителна история, която прониква в скритите отношения на живеенето.“

~ Борис Минков

http://books.janet45.com/books/1400

Genres: Bulgarian Literature

300 pages, Paperback

Published February 1, 2019

Reviews

[И~N · Rating 4 out of 5]

"Малкият бог на земетръса" на Петър Денчев ме спечели със стегнатия си психологизъм и темата за разпада – психологически, любовен и екзистенциален.
Има книги, с които "кликвате" на определени точки, и тогава четенето става повече от всякога субективно преживяване, за което трудно се рационализира впоследствие.
Моя опит за осмисляне може да видите тук :

[Антония Апостолова · Rating 4 out of 5]

Новият роман на Петър Денчев “Малкият бог на земетръса” (изд. “Жанет 45”) като че ли синтезира в себе си начина на писане, който познаваме от неговите разкази, и ангажираността с големите теми от романа му “Тихото слънце”. Резултатът е заявка за задълбочена интелектуална проза, която обаче е четивна и държи любопитството с тънка нишка мистерия. Заредете се за бавно, осмислено четене.

Романът се отваря със сюжетно клише (във века на технологиите, главната героиня изоставя главния герой с ръкописна бележка), което обаче дава простор за задълбочена психологическа и философска дисекция на тази връзка и раздяла.

През разказа от първо лице, воден от главния герой, Петър Денчев вниква във всеки от двамата, поставя под лупа поведението, слабостите и влеченията им, като си позволява и множество разсъждения по странични житейски и обществено-политически въпроси. В продължение на романа героят постепенно постига разбиране на основанията за поведението на любимата си и надниква по-смело в самия себе си...
Прочетете пълното ревю тук: https://bit.ly/2mbnRBI

[PetarDimitrov · Rating 5 out of 5]

Една книга, която се занимава с въпросите на съвремеността, с лутанията на един изгубен човек, който сякаш иска да спаси душата си, но нито приятелите, нито родителите, нито собствената му жена са способни да го разберат и помогнат, сякаш самият той е засегнат от тяхното безсмислие. Роман за изгубеното живеене в съвременна България, където бъдещето е изядено от миналото, а настояще сякаш няма. С много интересни картини и наблюдения от Русе, София, Скопие и други градове.

[Plamena Angelova · Rating 5 out of 5]

"Малкият бог на земетръса" разтърси моето удобство в така неудобната реалност на порасналите хора, събуди много въпроси в мен за човешкото изправено пред своите демони. Трудно и почти невъзможно е думите на Петър Денчев да не ви провокират в интересно пътуване навътре към вас самите и засягайки по един много фин и майсторски начин темите за времето,миналото, любовта, травмите, принадлежността, солидарността,бягството,бъдещето... да ви понесе по пътя извън зоната ви на комфорт.
Препоръчвам я особено на тези, които не се страхуват да изпитват страх и да посрещат своя Бог на земетръса. Благодаря на автора за интересното начало на моето пътуване. П.А.

[Justine · Rating 4 out of 5]

Много ми хареса начина, по който Петър Денчев е влязъл в темата за онези мътни 90 ...

[Per Gynt · Rating 4 out of 5]

Трудно забележима книга сред морето от инфантилизъм, заляло българската литература; но тази книга наистина показва няколко доста непопулярни гледни точки към нашата действителност и близкото ни минало. Разкрива суровото психологическо състояние, в което персонажите се намират в сблъсък с един сложен и разгръщащ се многополюсен свят. Намирам романа за много увлекателен, достоверен, но и ироничен, наситен с достатъчно фантазия и чувство за хумор. Най-важното - това е обществена критика, която преминава през личната тема на персонажите; така се прави литература.

[Ros Fileva · Rating 5 out of 5]

Книга за самотата, гнева, вината и страховете, за магичното мислене, типично за суровото и объркано психично функциониране, подкрепяно в балканската действителност, детайлно рисуваща чувството на празнота и безсмислие... Философска, психологическа, социално критична

[anka]

Што по крајот? Една кратка порака за збогум на истуткана хартија, долгоочекувано ослободување и громогласен пустош. Сѐ што останува потоа е можноста да се соберат остатоците од краткиот заеднички живот за човек, најпосле, трезвено да ја состави хронологијата на пропаѓањето. Да го одмота клопчето на болката, на сѐ што било и да тргне по невидливите т(р)аги.