What do you think?
Rate this book
Твой, Джулиан
⫸ #1 в конкурса The Bookish Awards 2018 в категория "Романтика"
⫸ Победител в конкурса The Glass Awards 2018 в категория "Спектърът на въображението"
Пътищата ни се срещнаха преди много години.
Аз – уплашеното момче, което беше изгубило всичко. И тя – момичето с русите плитки, което миришеше на маршмелоу.
Бях останал сам и всичко изглеждаше сиво, но тогава влезе тя и светът отново придоби цвят.
Тя случайно се появи в живота ми отново. Светъл лъч, който разпръсна мрака, в който не спирах да живея.
Не вярвах в съдбата, защото тя ми беше отнела всичко. Но дори и аз знаех, че имаше нещо съдбовно в това, че Емили Джеймс беше отново тук, след толкова много години. Какво? Времето щеше да покаже.
Джулиан Романо не беше за мен. Ние бяхме като слънцето и луната. Пътищата ни нямаше как да се пресекат. Или пък щяха?
Достатъчни бяха един случаен сблъсък,
един забравен пръстен,
една среща с вино и маршмелоу
и една изпята песен …
… За да открием своето ново начало. Слънцето неусетно се приближи опасно близо до луната, а това обикновено завършваше взривоопасно. Ние не спирахме да се разминаваме, но имаше моменти – рано сутрин на зазоряване и вечер преди да падне мрака, когато времето спираше за нас и всичко беше различно.
Щяхме ли да се срещнем някъде за постоянно? Или и ние, като слънцето и Луната, щяхме да сме принудени непрекъснато да се гоним, но никога да не можем да се стигнем?
©2018, EvitaMaksim™, BG
⫸ Победител в конкурса The Glass Awards 2018 в категория "Спектърът на въображението"
Пътищата ни се срещнаха преди много години.
Аз – уплашеното момче, което беше изгубило всичко. И тя – момичето с русите плитки, което миришеше на маршмелоу.
Бях останал сам и всичко изглеждаше сиво, но тогава влезе тя и светът отново придоби цвят.
Тя случайно се появи в живота ми отново. Светъл лъч, който разпръсна мрака, в който не спирах да живея.
Не вярвах в съдбата, защото тя ми беше отнела всичко. Но дори и аз знаех, че имаше нещо съдбовно в това, че Емили Джеймс беше отново тук, след толкова много години. Какво? Времето щеше да покаже.
Джулиан Романо не беше за мен. Ние бяхме като слънцето и луната. Пътищата ни нямаше как да се пресекат. Или пък щяха?
Достатъчни бяха един случаен сблъсък,
един забравен пръстен,
една среща с вино и маршмелоу
и една изпята песен …
… За да открием своето ново начало. Слънцето неусетно се приближи опасно близо до луната, а това обикновено завършваше взривоопасно. Ние не спирахме да се разминаваме, но имаше моменти – рано сутрин на зазоряване и вечер преди да падне мрака, когато времето спираше за нас и всичко беше различно.
Щяхме ли да се срещнем някъде за постоянно? Или и ние, като слънцето и Луната, щяхме да сме принудени непрекъснато да се гоним, но никога да не можем да се стигнем?
©2018, EvitaMaksim™, BG
500 pages, ebook
Published June 1, 2019
3 people are currently reading
23 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
July 17, 2018
Забавлението на една група се превърна в една много добра, изключителна книга. Свежа, младежка и много забавна! Поклон пред всички участници в създаването и в редакцията на книгата! Благодаря
January 16, 2018
Малко остана ♥️
July 18, 2018
Беше ме страх да започна тази книга, защото като видях само положителни коментари и се притесних дали и на мен ще ми хареса 😄 Затова спрях да чета коментарите. Хареса ми много историята - свежа, забавна, романтична, имаше тръпка между героите, имаше сюжет, беше удоволствие да се чете. Не знам защо доста ми напомняше на След макар да няма връзка в сюжетите. За хора, които никога не са писали мога да кажа, че добре се е получила историята, но и аз си имам своите забележки. Няма тук да се спирам много на тях, само ще отбележа, че имаше някои моменти с неадекватно (според мен) поведение и реакции несъответстващи на моята представа за героите. Нещата между двамата братя останаха недоизказани. На мен епилога ми хареса. Там вече бяха зрели хора, с една стабилна връзка доказала се във времето и беше напълно възможен и логичен такъв завършек. Като цяло се възхищавам на всички, които са дали своя принос за тази книга и благодаря за нейното съществуване. Давам 4*
July 14, 2018
Браво,момичета 😘 чудесна е!
July 18, 2018
Реално, ако трябва да давам оценка би била около 2.5-3* може би. Но...понеже знам как започна написването на тази книга (почти на шега), знам колко хора участваха, и как всички са абсолютни аматьори в това начинание, съм склонна да дам една звезда отгоре за изклключителния труд, който се вложи, и дружните усилия, за да се завърши тази история.
Началото според мен беше доста силно, смях се с глас и наистина много добре звучеше всичко - плавно вървеше изказът и историята беше свежарска, с много настроение и си личеше, че идеите и желанието за писане е било на макс. Харесваха ми закачките между двамата, препратките към миналото и другите пикантни сюжетни линии, които се заформиха. Изобщо много потенциал за развитие имаше началото и се четеше на един дъх всичко. Сексуалното напрежение беше на макс и любовта се рееше из въздуха. Изобщо чудесни предпоставки за една много запомняща се история. Малко след средата обаче, нещата взеха леко да тръгват надолу. Персонажите, започнаха да им стават сякаш малко непоследователни действия и сюжетно нещата взеха много да се повтарят и да издишат откъм идеи. В един момент много се обичаха, а в следващия вече се мразеха. Вярно, в тийн възрастта има известна смяна на настроенията, но тук на места изглеждаше сякаш без причина държанието им. Повече се долавяха разликите в стиловете на писане на отделните хора, които в първата част изобщо не усетих, и идеите бяха леко хаотични и на места дори ненапълно завършени. И все пак за аматьорска, дебютна книга в толкова широк авторски състав, е много добре написаното.
Любими неща в нея са ми сцената с вечерята с маршмелоу, езерото и текста на песента накрая, който е авторски и ако някой се хване да напише музика и да го изпее, съм сигурна, че може да стане топ хит! Оооо и горещите сцени са меееееега горещи <3
Историята си е свежарска и мисля, че за тийн книжка е приятна, неангажираща и лека. Наистина с глас се смях на места. И пак казвам, като знам как започна писането й, направо съм горда с всички какво се е получило накрая ;) Така че адмирации, мацки <3 И особено за труда на редактиращите, които са свършили много, ама много работа!
А за корицата няма какво да кажа. Рядко красива и уникална. Прекрасна е!
Началото според мен беше доста силно, смях се с глас и наистина много добре звучеше всичко - плавно вървеше изказът и историята беше свежарска, с много настроение и си личеше, че идеите и желанието за писане е било на макс. Харесваха ми закачките между двамата, препратките към миналото и другите пикантни сюжетни линии, които се заформиха. Изобщо много потенциал за развитие имаше началото и се четеше на един дъх всичко. Сексуалното напрежение беше на макс и любовта се рееше из въздуха. Изобщо чудесни предпоставки за една много запомняща се история. Малко след средата обаче, нещата взеха леко да тръгват надолу. Персонажите, започнаха да им стават сякаш малко непоследователни действия и сюжетно нещата взеха много да се повтарят и да издишат откъм идеи. В един момент много се обичаха, а в следващия вече се мразеха. Вярно, в тийн възрастта има известна смяна на настроенията, но тук на места изглеждаше сякаш без причина държанието им. Повече се долавяха разликите в стиловете на писане на отделните хора, които в първата част изобщо не усетих, и идеите бяха леко хаотични и на места дори ненапълно завършени. И все пак за аматьорска, дебютна книга в толкова широк авторски състав, е много добре написаното.
Любими неща в нея са ми сцената с вечерята с маршмелоу, езерото и текста на песента накрая, който е авторски и ако някой се хване да напише музика и да го изпее, съм сигурна, че може да стане топ хит! Оооо и горещите сцени са меееееега горещи <3
Историята си е свежарска и мисля, че за тийн книжка е приятна, неангажираща и лека. Наистина с глас се смях на места. И пак казвам, като знам как започна писането й, направо съм горда с всички какво се е получило накрая ;) Така че адмирации, мацки <3 И особено за труда на редактиращите, които са свършили много, ама много работа!
А за корицата няма какво да кажа. Рядко красива и уникална. Прекрасна е!
Displaying 1 - 5 of 5 reviews