Палитрата от жанрове в дебютния сборник В търсене на Милен Колев е най-разнообразна – магически реализъм, фентъзи, фантастика и хорър. В тях са втъкани темите за доброто, злото и нюансите между тях, страхът, приключенията и любовта.
На страниците ще срещнете магичното – скрито както зад обикновеното ежедневие, така и смело показано в далечни и пленителни фентъзи светове, населявани от най-обикновени хора, могъщи воини, богове, демони и интересни раси. Ще се запознаете с фантастичното в близкото и далечното бъдеще, ще бъдете в опасна близост със страховити сили, които не са от нашия свят, ще се докоснетe до творци, готови на всичко в името на изкуството, което правят, ще се запознаете с герои, сблъскващи се с горчиво-сладкия вкус на любовта, ще прочетете истории, отдаващи почит на писатели като Рей Бредбъри, Едгар Алън По, К.С. Луис и Х.Ф. Лъвкрафт.
Този дебютен сборник на Милен Колев е точно това, което един дебют на млад български автор трябва да бъде! По страниците на разказите, Милен ни показва богатата си фантазия, усета към естетиката и любовта към магическото, което е хранил в себе си през годините.
В книгата ще срещнете както прекрасни фентъзи истории, описващи епични приключения и колоритни образи, така и онова романтично усещане на Милен към живота. Къде има повече магия, отколкото в живота, все пак?
Хартиеното бижу с прекрасна корица предлага богато разнообразие от по-дълги фентъзи разкази и кратки, чисто човешки истории, които ще ви оставят с усещане за топлина и няма да усетите как тези малко над 200 страници са прелистени.
А какво е бъдещето пред Милен? Последното изречение от последния разказ в сборника го определя съвсем точно: "Закрачи смело напред." Сигурен съм, че тепърва ще чуваме и четем още от творчеството на мечтателя.
За финал - ако сте в търсене...кхъм...на млад български автор, който да ви пренесе в магическия реализъм на живота, то това определено е Милен Колев.
Дебютният сборник на Милен Колев ми остави приятен читателски послевкус. Разбира се, имаше ги тресчиците за дялкане - някои разкази ми се сториха наивни, вероятно писани на по-ранен житейски етап, други бяха някак претупани или просто звучаха като фрагменти от нещо по-мащабно; срещаха се и редакционни бъгчета - от бѐло-кахърните, но все пак досадни използвания накуп в едно изречение на която/което/които до неизчистването на един тежък анахронизъм (ха да видя челите сборника ще се сетят ли в кой разказ е)... Плюсовете на книжката, обаче, бяха в пъти повече. Първо - жанровото многообразие - срещаха се и хорър изблици ("Тъмния", "В името на изкуството", който вече бях чел в антологията ПО крилете на гарвана), и епични фентъзи новели ("Златната кула", също вече четена в Сказанията на стрикса, Том 2, "Абадонски залези"), и късчета магически реализъм ("Събирачът на изгубена фантазия"), и романтика ("Медальонът), и... ще прочетете ще видите. Второ - сетингът - зарадвах се, че Милен не се уплаши да постави някои от сюжетите си на родна сцена, част от колегите ми го смятат за признак на ретроградност и упадък, а пък аз чат-пат се забавлявам с техните чистокръвно нашенски, ама нескопосано похамериканчени истории... Трето - допадна ми и това, че много от героите на Милен бяха свързани с киното и фотографията, самият автор е завършил "Филмово и телевизионно операторство" в НАТФИЗ, т.е. разбрал е един от най-важните писателски уроци - вплитай в измислиците си позната материя, за да звучат по-достоверно. В заключение с доволно подбутване ще закръгля оценката на пет звезди, НО обещавам да бъда далеч по-взискателен към следващите му литературни търсения :)
Колебаех се между 4 и 5 звезди, но последните кратки разкази наклониха везните към по-високата оценка - обожавам късата форма, когато е добре направена! Което не значи, че дългите разкази не бяха добри, напротив. Прочетете ревюто ми на линка: http://citadelata.com/%D0%B2-%D1%82%D...
Днес съм в толкова добро настроение, че няма да копирам колегата Knijen Zadnik, а ще си премълчавам в ревютата всичко, което ме е подразнило, било то хора, плагиатори или просто проклети личности, и ще раздавам пет звезди на поразия :)
Втората петичка отива при колегата от Клуба на българските хорър автори LAZARUS Милен Колев. Дебютна книга, в която просто няма за какво да се заяде човек. А за ИвиПет... и най-големият кисел хейтър ще си замълчи: чудесно издателство, което подава ръка на младите автори, че ги и разпространява на всичкото отгоре :) Браво! Ето от този линк може да се сдобиете с книжката :)
Наистина имах нужда от подобна книга. Красива и същевременно магическо увлекателна. Някои от историите са наглед наивни, но за сметка на дова лъха добрина от тях и това ме зареждаше с някакво неподправено удоволствие. Имаше и разкази, които бяха изградени безупречно с интересни развития. Фантазията на Милен Колев е огромна, а фактът, че не мога да отлича някой разказ като по-добър от другите доказва безграничният талант на автора.
Ако си падате по сборниците с родни фантастични разкази от поредицата „Сказанията на Стрикса”, но не ви се чака до излизането на следващия том, то от изд. „ИвиПет” имат книга, която остави у мен доста сходно усещане, пък макар и историите, включени в нея да са дело на един-единствен автор. Това е „В търсене” на Милен Колев – над 200 страници, изпълнени с богато жанрово разнообразие и още по-богато въображение. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
В търсене на хубава книга се спрях на дебютния сборник на младия разнолик талант Милен Колев. Разказите се четат леко и някак като стара книга с приказки от едно време ме отнесоха по свой си начин в световете на въображението му. Жанровете варират от приказно фентъзи и магически реализъм до фантастика и ужаси и стигат до романтизъм и съвременен реализъм. Но за да е разнообразна откъм вкусове една манджа трябва да се приготви от различни продукти, съставки и подправки и точно това е направил Милен – включил е разкази, които изпъкват с разноцветни нюанси, емоции и жанрове. Попаднах на прекрасни открития и красиво написани истории, други не ми допаднаха толкова, но това е абсолютно нормално, тъй като нито може да се угоди на всеки, нито пък всеки автор прави световен бестселър от първата си книга.
Започва се с „Бяла птица“ – кратък разказ, който ми наподоби малко на тъжна импресия. Трогателен по свой начин, но според мен първият разказ би трябвало да е нещо „по-у̀дарно“. „Събирачът на изгубена фантазия“, „Мелницата на живота“, „Споменът за Нарния“ носят онзи романтичен заряд на съвременни фентъзийни истории, преплетени с приказни светове. „Черната роза и пеперудата от стъкло“ не е точно моя тип сюжет. „В името на изкуството“ е доста готин разказ, който преди време намери място сред отличените разкази от конкурс, вдъхновен от Едгар Алън По, където Милен успешно съчетава филмовото изкуство с изненадващия сюжетен обрат. „Тъмния“ определям смело и безотговорно като смеска между ноар кримка и умерен хорър. „Уловен“ – щях да се изненадам, ако толкова умел фотограф като Милен не беше уловил нещо от фантазията си и да не напише нещо и по тази тема. „Матю“ е вдъхновен от Х. Ф. Лъвкрафт, хубав разказ, но ми беше малко прекалено заимствано от творчеството на бащата на ужаса – нещо почти неизбежно при младите автори. Истории като „Признанието“, „В търсене“ ми дойдоха наивни и ми напомниха на мои разкази преди време когато и аз търсех (дори не знам какво съм търсил и още не знам дали съм го намерил, по-скоро едва ли). „Проект „Сбъдната мечта“ и „Медальонът“ са приятни романтични неангажета, а „Радмагар“, „Абадонски залези“ и „Златната кула“ са класически фентъзита с битки, мечове, магии, при които Милен е развил чудновати светове с впечатляващ брой детайли. „Двете предложения“ е един от личните ми фаворити – много симпатична и увлекателна фентъ��и история. „Търсачите“ е приятничка чиста фантастика за цвят, която ми допадна.
По някакъв начин някои от разказите ми наподобяват сюжети от книга-игра, но изложени без изборите, които читателят трябва да направи. Историите са предадени като поредица от действия и случки през почти равни интервали от време, което лично на мен ми подейства малко монотонно. Самите теми са хубави и имат своите достойнства и потенциал, но имах нужда от нещо, което да наруши тази последователност от събития и да "ме вкара в друг филм". Нещо, което да ме зашлеви с нещо различно и да попреобърне леко (а защо не и по-силно) представите ми за случващото се. Доста често действията се случваха прекалено буквално, на места и предвидимо.
Текстът изобилства от описания на персонажи, детайли в обстановката и действия, които са използвани да предадат най-пълно авторовата визия и отлично разбирам намерението. Но не винаги на всяка цена имам нужда от всяка една подробност, поне не и толкова дословно и очевидно. Предвид тези неща не можах да се привържа особено към героите, което не значи, че историите нямат своите качества – те са приятни и леки за четене и най-важното – увличат.
Оставам с хубавото впечатление, че в разказите на Милен добродетелите са на почит и има стремеж към доброто. Напоследък доста съвременни автори, които пишат в тези жанрове го раздават bad ass, което не винаги е гарантирана рецепта за успех. Това ми напомня как когато навремето всички се насочваха към gangsta рап, а Уил Смит беше един от малкото, който съзнателно и целенасочено се разграничи от тази тенденция и се наложи не по-малко успешно от „лошите“ си чернокожи събратя. Потенциалът в Милен Колев определено е налице и съм повече от убеден, че следващото, което ще прочетем от него ще е още по-добро и аз му желая най-сърдечно това да се случи и да задмине свежия принц по всички показатели.