Освободителната война. В битката за Плевен се срещат двама велики пълководци и мъже: младият генерал Скобелев и Гаази Осман паша. И в палатката на всеки от двамата – по една българка. Пет месеца обсада, пет месеца щурмове на крепостта, кръвопролития, студ, смърт и любов. Накрая войната свършва, но любовта продължава: от Плевен до Петербург, от Плевен до Истанбул, от Плевен до… сетния им дъх, както това проличава от втората част на трилогията – романа „Не умирай вместо мен“.
Това страхотно четиво излиза за първи път през далечната 1979 г., но във времето до днес то не е загубило безспорните си качества – бляскав стил, вълнуващ сюжет, разбиващ и най-коравосърдечните сърца, пророческата си актуалност. Можем само да се чудим защо прозренията в тази творба не са предизвикали очаквания вой на някогашните вечно бдящи литературни цербери. Неда Антонова възпроизвежда не само премълчавани дотогава, а и доскоро факти, но въвежда читателите в разтърсващи съзнанието ни подробности: поредицата от недалновидни военни решения на руския Генщаб, безкрайните боричкания за превъзходство между висшите руски чинове, безволието на Александър II, императора, който е под непрекъснат контрол на своя брат – великия княз Николай Николаевич. Тук с изненада ще научим нещо, което не го пише в учебниците ни по история – почти през цялото време на войната руският цар е бил близо до войниците си, живял е на освободената българска територия, а не е седял удобно на престола си в Петербург. И най-важното – пред нас като на филм оживява главният херой – ген. Скобелев, забележителен мъж с поразяващ ум на военен талант, непризнат дотогава, както и сложният характер на достойния му противник – Осман паша, провел образцово защитата на Плевен, до идването на ген. Тотлебен, подложил града на тотална блокада. Там започва и завършва войната.
Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство "Св. Георги Победоносец"; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. "Отечество". Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката "Повторими неща"; на тетралогия исторически романи "Памет": "Войната свърши в четвъртък", "Не умирай вместо мен", "Ангела", "Приют за щастливи"; на трилогия за юноши: "Обичам те, вълк", "Вълк на покрива", "Разбивачи на касички", както и на други романи: "Три кита в аквариума", "Лобният път на сърцето", "Надали", "Полугол и полугола", на трилогията "Вино": "Вино и молитви", "Вино и оръжия", "Вино и чудеса"; на повестта "Ирма, жената на бог Марс"; на пиесите "И слезе Господ на земята", поставена в Театъра на армията, "Гълъб за сърдечни послания" и "Звезда от последна величина" - в телевизионния театър, "Асен, убиецът на Иванко" (2011). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд "Развитие" и Националния център на книгата.
Историята на града ми оживя в тези страници. Десетки имена на военни, паметници, улици, плевенски села и местности се изпълниха с реални личности и случки от войната, с всичките им нюанси. Глад, студ, беднотия, смърт, стратегии, ентусиазъм, чест, отношение враг-враг, победител-победен, почит към противник. Като на война, която за съжаление не свършва...