от Чавдар Ценов "Бивш учител по география, цял живот мечтал да пътува, но никога ненапускал границите на България.
Негов приятел, бленуващ придобиване на апартамент, но останал на улицата.
Професор, притежаващ хиляди книги, но неуспял да напише нито една...
Тези сходни биографични липси при тримата ще накарат бившия учител да си измисли реч, която да произнесе от катедрата, щом (ако) се върне на учителското поприще.
„Уважаеми млади хора – ще кажа, – най-важното нещо в живота е да знаете кои сте. Какво можете, какво бихте могли евентуално, а също – доколко го можете и доколко бихте го могли. Във връзка с това ви призовавам – не посягайте към мечтите на ближния! Мечтайте си вашите мечти! Което не означава, че те ще се сбъднат. Но пък означава, че първата ви крачка по мечтания път ще е правилна. А, да, и още нещо да не забравя, много е важно да го запомните. Мечтите не се сбъдват, те се осъществяват с всекидневни, целенасочени усилия. За по-напредналите, за рубриката „шест плюс“, така да се каже, бих добавил – понякога мечтите са по-заробващи от желанията, а и сигурни ли сте, че наистина желаете това, за което мечтаете?...“
Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършва 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Работил е като учител по български език и литература, редактор във в. “Литературен форум”, в Националния институт за паметници на културата, в издателство, като коректор и репортер във всекидневници, бил е началник отдел и директор на дирекция в държавната администрация, координатор на проекта “Разбираема България”.
Превеждал е от френски език автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други. Автор е на съчинението “Удавената риба”, на сборниците с разкази “Черно под ноктите”, “Щраусовете на Валс” и “Другата врата” и (преведена и издадена в Македония, 2011), на романа “Кучета под индиго”. Негови разкази са превеждани на унгарски, испански и македонски език.
Чавдар Ценов е един от сценаристите на полския сериен филм “Дълбока вода”. Сериалът е награден на редица престижни фестивали в т.ч. с Hugo TV Award в Чикаго, Prix Italia в Торино и специалната награда Prix Europa в Берлин.
Историята на малкия човек, живеещ в София, в Люлин по-точно, в постсоциалистическо време. Няма сюжет в този роман, но ти се иска да съпреживееш ежедневието на двамата мъже в този роман - единият историк, другият географ, пълни лузъри, безработни и безпътни, бедни и лутащи се.
Тази книга не би могла да бъде написана без възрастовите и цивилизационни натрупвания на нейния автор. Последният роман на Чавдар Ценов “Накъде тече реката” (изд. “Жанте 45”) е своеобразно изследване на пост-социалистическия човек в отвореността на света и въобще в потока на течащото време, чието приближаване към края е всъщност приближаване към паметта.
Защото с хода на живота ни паметта се увеличава и става все по-пълноводна за сметка на мечтанието и очакванията към него. И тогава “от мечталник човек се превръща в споменик”, както казва авторът, чийто главен герой Михаил съзнава “колко лекомислено се е отнасял с времето. Все отлагаше, всичко отлагаше”.
И в тази книга на Чавдар Ценов героите са изправени не срещу необичайното, а тъкмо срещу обичайните обстоятелства, срещу битовото и дребнавото, срещу ежедневното и рутинното - в течението на реката, чиято посока не разпознаваш, когато си посред пълноводието му, и най-вече срещу собствените си личностни недостатъчности, малодушие, нерешителност, страхове и онова потропващо на място вътрешно безплодно мъдруване (хитруване)... Прочетете пълното ревю тук: https://bit.ly/2kuiM78