Христо Константинов Калчев е български писател, автор на поредицата Вулгарни романи. Роден е на 11 август 1944 г. в София. До 1990 г. членува в Съюза на българските писатели. Води рубриката „Рубикон“ във вестник „Демокрация“. Женен, баща на две деца — дъщеря (1975 г.) и син.
Христо Калчев е автор на 26 книги. Придобива популярност с поредицата, наречена от него Вулгарни романи.
Умира на 22 март 2006 г.
„Инерция“ (1976) „Предел“ (сборник с разкази и новели) „Железният кон“ (сборник с новели) „Монолог“ (сборник с новели) „Луда вода“ (1980) „Вътрешна светлина“ (1981) „Опит за оцеляване“ „Студен огън“ „Нежни вълци“ „При самозащита“ „Легендата Прудкин — In Memoriam“ трилогията „Белият дявол“ (1987-1989) включва „Белият дявол“, „Белият дявол и синове“, „Белият дявол атентатор“ „Нерон Вълкът“ (1996-1998) „Калигула Бесният“ (1996-1998) „Цикълът на Месалина“ (1996-1998) „Кървавият преход на нежната революция“ — издание, включващо първите три книги от поредицата (Нерон Вълкът, Калигула Бесният и Цикълът на Месалина) „Ликвидирайте генерала“ (1998) „Оратория за козел и ангорска котка“ (1998) „Кървавият път на коприната“ (1999) „На лов за зеления принц“ (2001) „Последно причастие“ (2002) „Сънят на уморения лъв“ „Откриване на ловния сезон “ „Лебедовата песен на майора“ „Синдрома на глутницата“ „Спрете полета на сокола“ „В очакване на шейха“ „Изстрелът на амнистията“ „Вълчи капан I“ „Вълчи капан II“