Шепа зелени бадеми, смокинови устни, с пукнатини от мълчание, никога незакъсняващият Годо, оковаващо неОчакване, мед, отрова, горест и тумор...поезия! Мъдрост, неизброима като песъчинките в пустинята и оставаща и отвъд последния портал на живота ни. Какво има отвъд него ли? Само поетите са го преминавали и в двете посоки...
по време на полет. Според някои това е просто доброволен устрем към бездната, протестна нота срещу измамната синева, срещу пречупените крила на съня и неопитомения кон, вързан до плаха колиба. Пясъчна буря връхлита пустошта без излишна предпазливост. Разпознаваме се единствено през маските си.
*** Възможно ли е животът да спре за миг - да изчака закъснял пътник, избягал от лабиринта на времето?
*** Като никога до този мрак държа утрото в ръцете си. Свободата не е облак, облечен в елегантен фрак.
*** Смъртта, макар и силно същество, безсилна е пред вечността.