Митове и всекидневие на края на Европа, където архаичната култура среща постсоциалистическото настояще.
Илия Троянов и Кристиан Мурбек пътуват години наред из България, за да опознаят различните страни от живота в страната. Така са създадени фотографии, които улавят ежедневието в периферията на Европа отвъд всякакви клишета. С този образен свят са свързани разкази, а те в различни тоналности странстват между репортаж и поезия. Образите и текстът се сливат, допълват и представят един регион, който доскоро убягваше от вниманието, въпреки че отдавна е част от нашето европейско настояще. Разкриват се скрити страни на живота и оцеляването между Дунав и Родопите. Става виден един удивителен свят, който ни се струва чужд и същевременно близък.
Илия Троянов, роден в София през 1965 г., живял в Найроби, Мюнхен, Мумбай и Кейптаун. Понастоящем живее във Виена. В издателство Ханзер са публикувани "По пътя на Ганг" (2003), "Събирачът на светове" (роман, 2006), "Щурият глобус" (репортажи, 2008), "Ледовете се топят" (роман, 2011) и много други.
Кристиан Мурбек, роден в Берлин през 1969 г., следвал графичен дизайн с акцент фотография във Висшето училище по изкуства в Бремен. От 1999 г. живее и работи на свободна практика като фотограф в Берлин. За осъществяване на своите фотографски проекти пътува из Африка и прекарва дълги години на Балканите.
Ilija Trojanow (bulgarisch Илия Троянов) ist ein deutscher Schriftsteller, Übersetzer und Verleger bulgarischer Abstammung. Ilija Trojanow im deutschen Wikipedia
“Там, където е погребан Орфей” е стряскащо фотографско пътешествие в черно-бяло, между минало и настояще, география и история, изгубено и намерено, понякога път отникъде и заникъде, с единствена почивка приятелска усмивка край огъня.
Обективът на германеца Кристиан Мурбек е запечатал мигове, които всеки българин би разпознал на ДНК ниво - просто нямат нужда от превод или обяснение, нямат нужда и от датировка. Макар да се вижда, че са правени на границата на разпадналия се социализъм и начеващият “Преход”.
Разказите на Илия Троянов, придали словесна вариация на всяка снимка, са приятна изненада. В книгата най-силно говорят обаче образите от фотографската лента, а думите са просто шепот. Историите не винаги съвпадаха напълно с усещането ми от снимките, но симбиозата беше много добра. Отличен проект.