What do you think?
Rate this book
Страст за живот
Млада жена – главната героиня Алекса, преминава през драматична житейска ситуация. Точно тогава Животът ѝ подарява и срещи с хора, които ѝ помагат да преосмисли отношението си към вечните човешки ценности.
Възможно ли е да мислиш за смъртта и да се вдъхновяваш за пълноценен и смислен живот? Възможно ли е да се освободиш от травмите на миналото и да прекрачиш в бъдещето, когато знаеш, че дните ти са преброени?
С присъщата си смелост Алеона де Кама отново разчупва рамките, в които сме свикнали да ни говорят, провокира към осъзнаване на ценността на човешкия живот. И въпреки трудната тема, в книгата няма униние – има полет, дързост, надежда и страст. Вдъхновението, разбира се, идва от любовта. Любов, която пречупва зависимостите и прави двамата в нея свободни.
Възможно ли е да мислиш за смъртта и да се вдъхновяваш за пълноценен и смислен живот? Възможно ли е да се освободиш от травмите на миналото и да прекрачиш в бъдещето, когато знаеш, че дните ти са преброени?
С присъщата си смелост Алеона де Кама отново разчупва рамките, в които сме свикнали да ни говорят, провокира към осъзнаване на ценността на човешкия живот. И въпреки трудната тема, в книгата няма униние – има полет, дързост, надежда и страст. Вдъхновението, разбира се, идва от любовта. Любов, която пречупва зависимостите и прави двамата в нея свободни.
336 pages, Paperback
Published July 30, 2018
7 people are currently reading
137 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
August 22, 2018
Ревю в Wanderbook - клик, клик
...
Заповядайте в света на главната ни героиня Алекса, свят, който изведнъж е преобърнат и изпразнен от смисъл. До вчера тя е била успешна жена, във всеки смисъл на думата, но една диагноза променя всичко в подреденото ѝ съзнание. Тя изведнъж се оказва в безизходица... но когато нямаш изход, най-добре е да тръгнеш на път. Това и намира сили да направи Лекси - да поеме на път. Пътешествие до кварталния парк, до морето, из България, по света. Път от апатията и страха до спокойствието и желанието за живот. А най-хубавото е, че по този път Лекси съвсем няма да бъде сама.
Определено доста тежка и драматична тема. Затова и очаквах и самото четиво да е тежко и да върви бавно, за да може човек да се пребори и да възприеме нещата. Книгата обаче се оказа учудващо лека и бърза. Единствено външните ограничения във времето ми попречиха да я свърша наведнъж. Всички неща, за които се боях, че ще направят романа по-трудносмилаем - тематиката, философските и житейски размисли, монолозите на героинята - се оказаха изненадващо приятни за четене за мен. Всъщност, времето в главата на Лекси, беше много приятно прекарано. Отново предвид завръзката на книгата, очаквах, че ще има много размисли и страсти, но не подозирах, че ще ме въвлекат да водя вътрешен диалог с героинята и искам да подчертая колко много се зарадвах, че ще ме ангажира така.
Аз и Лекси не бяхме на единодушни за всичко. От нея намерих някои неща, които много ме впечатлиха и допаднаха - може би любимата ми сентенция, която се оформи, бе за границите и близостта. За определянето докъде допускаме другите и докъде си позволяваме да влезем в тяхното пространство, спрямо разрешението, което са ни дали. От всичко, лично за мен, това беше една от най-интересните отправни точки за размисъл, които книгата ми даде. Затова и накрая не можах да приема последното решение на Алекса. Защото си мисля, че когато човек се възползва от тази покана, биде допуснат и влезе в нечий свят, с това поема една отговорност. Затова не успях - поне не изцяло - да оправдая повторното оттегляне на Алекса.
Но това е моето мнение - доста често повтарям тук този израз, защото книгата ме провокира да търся и изкажа своето мнение. В реалния живот много малко неща да универсални, защото всичко е пречупено през различна призма. Но един факт е, че в лицето на Алекса намерих неочаквано ангажиращ събеседник, който ме накара да потърся своите отговори......
...
Заповядайте в света на главната ни героиня Алекса, свят, който изведнъж е преобърнат и изпразнен от смисъл. До вчера тя е била успешна жена, във всеки смисъл на думата, но една диагноза променя всичко в подреденото ѝ съзнание. Тя изведнъж се оказва в безизходица... но когато нямаш изход, най-добре е да тръгнеш на път. Това и намира сили да направи Лекси - да поеме на път. Пътешествие до кварталния парк, до морето, из България, по света. Път от апатията и страха до спокойствието и желанието за живот. А най-хубавото е, че по този път Лекси съвсем няма да бъде сама.
Определено доста тежка и драматична тема. Затова и очаквах и самото четиво да е тежко и да върви бавно, за да може човек да се пребори и да възприеме нещата. Книгата обаче се оказа учудващо лека и бърза. Единствено външните ограничения във времето ми попречиха да я свърша наведнъж. Всички неща, за които се боях, че ще направят романа по-трудносмилаем - тематиката, философските и житейски размисли, монолозите на героинята - се оказаха изненадващо приятни за четене за мен. Всъщност, времето в главата на Лекси, беше много приятно прекарано. Отново предвид завръзката на книгата, очаквах, че ще има много размисли и страсти, но не подозирах, че ще ме въвлекат да водя вътрешен диалог с героинята и искам да подчертая колко много се зарадвах, че ще ме ангажира така.
Аз и Лекси не бяхме на единодушни за всичко. От нея намерих някои неща, които много ме впечатлиха и допаднаха - може би любимата ми сентенция, която се оформи, бе за границите и близостта. За определянето докъде допускаме другите и докъде си позволяваме да влезем в тяхното пространство, спрямо разрешението, което са ни дали. От всичко, лично за мен, това беше една от най-интересните отправни точки за размисъл, които книгата ми даде. Затова и накрая не можах да приема последното решение на Алекса. Защото си мисля, че когато човек се възползва от тази покана, биде допуснат и влезе в нечий свят, с това поема една отговорност. Затова не успях - поне не изцяло - да оправдая повторното оттегляне на Алекса.
Но това е моето мнение - доста често повтарям тук този израз, защото книгата ме провокира да търся и изкажа своето мнение. В реалния живот много малко неща да универсални, защото всичко е пречупено през различна призма. Но един факт е, че в лицето на Алекса намерих неочаквано ангажиращ събеседник, който ме накара да потърся своите отговори......
July 24, 2022
Книгата е приятно четиво за лятото, но употребата на кратки и прости изречения от страна на авторката, ми дойде малко в повече. Също така опростеният изказ и липсата на използване на по-сложни конструкции и художествени похвати отчитам като минус. От друга страна, историята на главната героиня е вдъхновяваща и мотивираща. Авторката засяга актуални теми, които често пренебрегваме в забързаното ни ежедневие. Докато четях имах усещането, че авторката е от онези приятели, които ме потупват по рамото и дават безценни съвети за живота, любовта, устремеността и най-вече това да се вслушам в себе си и отвъд. Именно това е едно от най-важните неща при писането на книга- връзката между читателя и автора, а Алеона де Кама несъмнено успя да създаде тази връзка. :)
February 7, 2022
Най-спиращата дъха книга!!!
Изключителна история, изключително написана и предадена!
Възхитена съм, повече от възхитена, благодарна, че има такива истории, които да ни накарат да спрем и да се огледаме около себе си, за себе си!
Алекса и нейната история точно това ме накараха да направя - спрях, огледах се, зададох си въпроси, които винаги отбягвах и след това осъзнах колко погрешно живеем,ние, хората.
Мислейки, че трябва да достигаме и постигаме някакви "празни" цели, минаваме през живота невиждайки красотата на всичко, което ни заобикаля, недокосвайки и недопускайки емоциите, които светът ни предлага.
Изключили сме се за малките, за ценните и важни неща, сетивата ни не работят, притихнали са и чакат разрешението да се включат в ритъма на живота ни и да ни покажат значението си, а то е огромно!
Нека проспрем малко, Хора, нека бъдем жадни за живот, защото той ни е един и трябва да бъдем непреклонни в изживяването му!
Благодаря, Алеона Де Кама, че създаде тази история!
Изключителна история, изключително написана и предадена!
Възхитена съм, повече от възхитена, благодарна, че има такива истории, които да ни накарат да спрем и да се огледаме около себе си, за себе си!
Алекса и нейната история точно това ме накараха да направя - спрях, огледах се, зададох си въпроси, които винаги отбягвах и след това осъзнах колко погрешно живеем,ние, хората.
Мислейки, че трябва да достигаме и постигаме някакви "празни" цели, минаваме през живота невиждайки красотата на всичко, което ни заобикаля, недокосвайки и недопускайки емоциите, които светът ни предлага.
Изключили сме се за малките, за ценните и важни неща, сетивата ни не работят, притихнали са и чакат разрешението да се включат в ритъма на живота ни и да ни покажат значението си, а то е огромно!
Нека проспрем малко, Хора, нека бъдем жадни за живот, защото той ни е един и трябва да бъдем непреклонни в изживяването му!
Благодаря, Алеона Де Кама, че създаде тази история!
September 9, 2020
Любима! Завладяваща история, която ти показва, че нямаш време за планове, трябва да живееш тук и сега, защото не знаеш колко ти остава. Невроятна <3
March 20, 2021
Зареждаща, мотивираща и вдъхновяваща и още малко за книгата споделям в канала ми : https://www.youtube.com/watch?v=L3C7r... . Не съм чела първата книга на авторката! Но ще! :)
August 5, 2021
Вдъхновяваща и даваща светлина.. Прекрасна книга, напомняща ни да забавим темпото и да обърнем внимание на истински важните неща в живота.
August 31, 2025
Книгата се чете много лесно и дори ми се струва подходяща за плажно четиво, въпреки че самата история не предполага да бъде лека. Не успях да се потопя напълно в историята и да ѝ повярвам – нещо в начина, по който беше поднесена, не ме грабна. Предполагам просто не е за мен, макар че разбирам защо би се харесала на други.
June 19, 2023
Слаба работа… с тези точки и къси изречения направо свят да ти се завие…
Displaying 1 - 9 of 9 reviews