Лара има съпруг, две деца, три гардероба с рокли и кратък списък с убеждения, които следва. Няма задръжки, когато споделя. Разказва откровено за детството, за изневерите, за всички свои страхове и многобройни грешки.
Ще обикнете Лара. Ще я презирате. Ще обичате да я мразите. Може би понякога дори ще откривате частица от зеления й поглед срещу вас в огледалото. Защото Лара иска всичко – да е прекрасна майка, стихийна бизнес дама, страстна любовница и любяща съпруга – роли, за които скрито или явно мечтаят милиони жени по света.
„Лара“ ще ви преведе през трийсет и девет години от един живот, който се случва между Австралия и България, между дома и офиса, между семейното легло и хотелски стаи в Барселона, между „какво ще кажат хората“ и „какво искам аз“. Ще ви върне назад към годините на „Шатовалон“ и образцовите домове и ще ви накара да погледнете напред с усмивка. Ироничен, неподправено истински и хапливо откровен, „Лара“ не е просто „женски“ роман, той е роман жена – многолик, хаотичен, изпъстрен с противоречиви настроения и много любов. Роман, в който има всичко.
Като малка Ния вярва, че ще стане художник или писател. Днес работи в IT сферата и въпреки корпоративната среда, казва, че работата ѝ носи голямо удоволствие точно защото голяма част от нея е свързана с текст.
За „Лара“ – първия си роман, Ния черпи вдъхновение от собствения си живот. Подобно на своята героиня тя завършва образованието си в Сидни, Австралия, пътува много и в сърцето си се смята за гражданин на света.
Голяма лудетина е тази Лара и в същото време - толкова близка до човешката природа. Хората просто искаме да постигнем всичко и да сме отличници във всичко - от забавленията, до работата, до семейството и любовта. Това беше основната ми мисъл, докато следях патилата й в Австралия, България и за кратко на още няколко дестинации. Обичам постоянно да пробвам нови (за мен) жанрове, особено излезли изпод клавишите на родни автори. Незнам дали този попада изцяло под категория "женски роман", но смятам напълно залужено е определен в анотацията като "роман жена – многолик, хаотичен, изпъстрен с противоречиви настроения и много любов". Това е и най-точното синтезирано опредление, което излиза на преден план след прочита му.
И ако не беше частта с "хаотичен", Лара спокойно можеше да стане от най-любимите родни образи, защото притежава редица качества, след които няма как да не ти стане симпатична. Трудно е съчетанието на хаотичен с целеустремен, но Лара е точно пример за изключение от правилото. Интересното е, че като казвам "Лара" - мога с еднакви определения да имам предвид и романа и образа на едноименната героиня. А дали под всичко това може да се разбира и Ния Йотова - все още незнам, така че ще е удоволствие за мен тя да се включи с коментар по въпроса, а още по-голямо удоволствие да се запознаем в бъдеще. Ето, че дори и ревюто ми взе да става леко хаотично, затова ще се върна на впечатленията ...
Какво ми хареса: Голяма честност стои зад тези редове. Незнам дали всичко описано е преживяно наистина, но звучи сякаш е. А това е основа на всяка добра история. Винаги казвам, че първата основа при едни разказ (новела, или по-дълга форма) е да си честен с читателя. И винаги това си личи. В това включвам и да не му говориш за неща, които не разбираш в дълбочина, което е сериозен бич за много автори - претенция за вещина в област, в която имат само бегли познания, чути недочути. Затова се зачетох много внимателно в частта с европейските проекти, държавна администрация и тнт., тъй като това е сферата ми на най-голяма професионална компетенция. Смея да твърдя, че нюансите са предадени с разбиране (за разлика от други примери от пернишката школа, на които няма да се спирам), което ми направи добро впечатление. Също за това как една жена може да обича едновременно един по един начин, друг - по друг, трети - по трети и тнт., са явления, които се е случвало да наблюдавам като неволен свидетел и затвърдиха това ми мнение. Ще добавя при откровените моменти семейните отношения. Ще добавя при положителните впечатления - забавните моменти и тези, които носят приключенски дух.
Какво не ми допадна: Най-вече типологизирането на образи. Нямам предства дали е модерно и дали се практикува в жанра героите да се споменават по този начин, но за мен това отнема с голямата кофа на багера от пластовете им. Мъжа, Малкия, Изрусената, Предателката, Шотландеца и тнт. нямат шанс докрая да се превърнат в истински пълнокръвни образи, докато са им поставени "етикети". А останалите предпоставки да оживеят с истинска кръвна група ги има, което за мен е пропуснат шанс. Може би, това е похват в началото по-лесно да си ги представиш, но в крайна сметка животът на Лара не е лесен, защо трябва героите около нея да се свеждат до улеснени типажи. Когато от друга страна се наслагват постъпки и черти непрекъснато. За мен етикетът им пречи и ги поставя излишно в рамки, но това си е авторското виждане, а може би са правила от жанра, за които не съм в пълна компетенция да се жалвам. И все пак го правя :) Защото имам избождащото усещане, че цялостното преживяване щеше да се вдигне с още едно ниво, само с тази малка промяна. Както се подразбира - не е задължително да съм прав, когато говорим за усещане, колкото и да ме бодеше по време на четенето.
Не се заблуждавайте от този мой месец време за четенето - просто го правех по време на доста други четения и още повече ангажименти. Много бързо се чете Лара. Не мога да кажа, дали разбирам по-добре жените след прочита й, или дали въобще това е възможно. Разбирам достатъчно, за да ценя безприкословно.
П.С. Между другото - съвсем свободна за достъп ще я намерите на платформата за онлайн четене media365, където върха си крие също така една позната вам "Кула".
Препоръчвам на всички, които искат да грабят с пълни шепи от живота. Тази книга ще ви разсмее, ще ви развълнува и ще ви накара да се замислите как и вие да имате смелостта да искате всичко, точно като Лара иска
Aко Лара имаше профил тук, сигурно щеше да си постави някой особено амбициозен GR Challenge и да го изпълни, че даже и да го надмине с 2-3 заглавия бонус за самочувствие и разкош. Не съм сигурна обаче, че щеше да пише оценки на прочетеното в звездички и точки. Твърде сковано е и тясно по рамка. Затова и аз няма да й давам звезди. Тя си знае, че ми е слабост ;) Ако не си чувал нищо за „Лара“ и решиш да прочетеш този роман, е твърде вероятно, докато четеш, в главата ти да пулсира един въпрос: „Какво, по дяволите, е това?“. Да, вече знаеш, че е историята на 39-годишна жена, която се опитва да е еднакво добра вкъщи и на работа, в грижите за децата и в преследването на собствените си цели, които включват и постигане на смисъл, заради който да се буди сутрин, и мъже. И все пак: Какво е това? Макар да е в романова форма е по-скоро дневник, поток на мисълта, който прескача от детските спомени за асамблея „Знаме на мира“, през мисли за прераждането и човеците като планети, до приключения с американски тоалетни. Едновременно с това на моменти влиза в url-то на онлайн лекция за самопомощ по въпросите за мечтите, вината, чуждото мнение и подсъзнателното случване на чудеса. „Лара“ е като риалити шоу в книжен формат. Има си дори отделни сезони, трите големи раздела - „Любов“, „Семейство“ и „Вдъхновение“. Само че за разлика от повечето риалити герои, главната героиня тук е доста по-реална и не се опитва да играе чужди роли. Приликата е, че също толкова успешно буди воайорството. И докато се питаш „Какво е това?“ и се смееш, и се дразниш, и се радваш, и иронизираш, продължаваш да четеш. И воайорстваш не само Лара, а и себе си. Защото Лара е толкова откровена, че измъква наяве в главата ти големи или малки истини дори за теб.
Харесах Лара, почувствах я близка. Усещах, че ме държи за ръка и ме води из Сидни. Усещах, когато е слаба и ми се искаше да я прегърна, за да я успокоя. Имаше и моменти, в които се надявах да мога да я вразумя. Лара наистина има суперсила - тя е вълнуваща, земна и до болка откровена, няма как да не я обикне човек. И, да, Лара наистина може да помогне на всички жени, които, ставайки и падайки, търсят най-добрата версия на себе си. Благодаря ти, Лара! ❤️
Рядко пиша слаби ревюта, но не мога да се въздържа. Размислите от типа "Мило дневниче" понякога май е добре да си останат само в дневничетата. Радвам се, че слушах книгата като аудиокнига, а не отделих време да я чета. Не намерих нищо полезно и кой знае колко ново. Тук-там по някое изтъркано клише. Да, от време на време се припознавах в героинята, съвпаденията бяха доста странни. Разликата е там, че аз разсъждавах като нея в тинейдържската си възраст. Имайки предвид, че книгата е базирана на истинския живот на авторката, както и събитията в самата книга, заключавам, че тя отдавна е прехвърлила тази граница. Всъщност трудно е да се каже, че книгата е базирана, тъй като тя направо си е разказала ежедневието, без никаква наченка на художествена дарба. Ще кажете, че е искрена и има смелостта да покаже живота си такъв, какъвто е. Добре де, ама какъв ли пък е толкова тоя живот на едно уж умно, но доста повърхностно момиче, без никаква реална ценностна система. Как може да тръгне да ми обяснява любовта човек, който очевидно представа си няма от нея? Мъжът, видиш ли ти, много я бил обичал, пък и тя много го обичала, ама си изневерявали ей така за спорта, а и междудругото заради същата тази любов си говорят адски неуважително и нямат абсолютно нищо общо помежду си. Еееех, направо ми потекоха сълзи по онези време, когато и аз си мислех, че това е нааай-голямата и всесилна любов, която мога да получа от един мъж. И чак ми е нереалистично, че хора, които мислят по този начин, пишат книги за това, сякаш са стигнали до най-висшата вселенска истина, пък и обясняват колко труден им бил живота. Труден живот не сте видели. Но се надявам поне да срещнете истинска любов и да я разберете. Току виж следващата книга е на тази тема, а аз бъда представена като злобарката от Goodreads, която се чуди как да си начеше пръстите. :)
„Лара” от Ния Йотова (издателство „СофтПрес”, 2018) е непретенциозна, грабваща с прекрасно изградени, макар и типизирани персонажи. Лара е заглавието, Лара е и центърът на книгата. С колоритната си персона тя ни предоставя своите схеми и разбирания за света и в един момент успяваме да го видим през нейните очи. Разбираш я, разбираш изборите й и живота който води. За цялото ревю: https://bookjellyfish.blogspot.com/20...
Отдавна не бях чела книга като “Лара”. Приятна, лека за четене. Независимо от занимателното съдържание и лекия стил, ми хареса също, че има малки мъдрости, вплетени в историите, които те карат да се замислиш върху живота. Аз съм живяла и в двете страни, които авторката споменава и е описала действителността в тях много правдоподобно и с острота в наблюденията си. Стилът и е прекрасен, забавен и с чувство за хумор. Оценявам жаждата и за приключения. Едно от нещата, които ценя най- много в едно произведение, е способността да ме вкара в определено настроение и да почувствам, че изживявам историята самата аз. “Лара” прави точно това и вдъхновява човек да живее живота си още по- пълно. Похвално е, че авторката е постигнала това съвършенство още с първата си книга. Прочетох я на един дъх и като я затворих поисках да прочета следващата... и поради липса на такава, не след дълго започнах да препрочитам тази. Книгата е подходяща за всяка възраст. С майка ми се “биехме” за своя ред да я четем. Тя чете много и каза, че само Даниел Стийл в чела с такъв интерес и на един дъх. Възхищава ме как авторката много открито, чистосърдечно и смело е разкрила части от себе си чрез героинята, и доброто, и това, което някои хора биха съдили. В тази книга няма его, само сърце и затова човек се влюбва в Лара такава, каквато е - съвършено несъвършена. Силно препоръчвам тази книга и очаквам с нетърпение следващата.
Истинско, пълнокръвно удоволствие беше четенето на „Лара“. Това е от онези книги, части от които си „живяла“ и други - които ти се иска да си „изживяла“ :) Почувствах я близка, развълнува ме, въздейства ми. Мислех за главната героиня, дори в моментите, когато книгата не беше в ръцете ми. Накара ме да се замисля за това, че често се случва да сме повлечени в някаква посока, движейки се по прецизно очертана ос и не си позволяваме да питаме себе си дали сме щастливи, дали искаме и можем да променим нещо. В началото останах с усещането, че това не е книга за онези, които са заели удобно и спокойно местенце в своята си галактика и просто вегетират, а по-скоро за онези, които искат да се развиват и не се страхуват да грешат. По-късно обаче си помислих, че този роман може да повлияе тъкмо на човек, който се движи по точно определена траектория, далече от вглеждането в себе си... С две думи – мисля, че всяка съвременна жена може да вземе нещо за себе си от „Лара“.
Най-накрая я прочетох. Това беше. Издържах. Почти цяла вечност ми отне да се наканя да прочета книга, която знаех, че е феминистка и разкриваща независимата и борбена съвременна жена. Учудващо, но ми хареса. Имаше достаъчно екшън и съспенс, който ме накара да я довърша. Определено научих доста неща за женската природа, на които преди това не обръщах особено внимание.
"Лара" е творба, олицетворяваща женските мисли, настроения, "логика", и въобще една съкровена изповед. Намерих я за много забавно и развлекателно четиво, което едновременно със закачливия си тон носи дълбоки истини за женската същност. Благодаря на Ния, че ми даде възможност да се докосна до нейната история. Успех в нелекия път, по който си поела.
С хубавото си чувство за хумор, със своята откровеност, директност и честност, Лара увлича читателя. Романът се чете леко, така както и неговата Лара, препуска през задъхания си интересен живот. Някъде прочетох, че това е типично женска книга. Не съм съгласен. Аз не се имам за типична жена, но романът определено ми хареса. Да, вероятно жените я разбират по-добре, но ако един мъж е любопитен да се докосне отблизо до женските емоции, чувства и настроения, то Лара ще му хареса и ще му помогне в разбирането на женската нелогичност и чувственост.
"Влюбените са най-криативните хора, що се отнася до преиначаване на действителността. Те най-бързо сменят настроенията и преобразуват чувствата си". Книгата е чудесна - и особено поучителна що се отнася до компромисите, които трябва и не трябва да правим, а също и до убежденията, които водят живота ни ❤️
Книга очень понравилась. Лара удивительная, каждая мама и женщина найдет в ней хоть чуточку себя. Книга учит не зацикливаться на своих проблемах, легче переживать неудачи, учит смотреть на себя со стороны и относиться к себе с юмором. С Ларой жизнь кажется проще и ярче, прочитав книгу, хочется сохранить это чувство подольше. Поэтому буду ждать продолжения с нетерпением...
Лара е истинска жена. Книгата е съвсем искрена. Авторката нито за миг не се е съблазнила нещо да се доразкраси. Има моменти, когато е дори безпощадно самоиронична. Прекрасно чувство за хумор. Харесах много книгата и я препоръчвам специално и за мъжете.
Случайно или не днес попаднах на най-добрия роман, който съм чел през последните десетина години. След обяд прочетох на един дъх около 1/3та от романа "Лара" и благодаря на авторката Nia Yotova , че ми даде нейното копие, тъй като изцяло беше изчерпано изданието. Книгата е написана в страхотно лек и приятен за четене стил и фино чувство за хумор и е толкова 100% автентична, че лесно и неусетно човек прави аналогии със собствения си живот и се вижда в някои от персонажите на главните герои в различните ситуации. Шотландецът, автралиецът, холандецът, че дори и мениджърът в ресторанта в Австралия не успяват да оправдаят очакванията на младата българска студентка Лара за подходящ брачен партньор, с когото да живее някъде в чужбина и да имат 2 деца - съкровена мечта на много български момичета. Най-накрая попада на Мъжът от Плевен, който не блести с финансовите или интелектуални постижения на предишните, но се оказва търсеният баща на 2те деца на Лара. Една страхотно автентична житейска история, в която кармата и съдбата дават своите уроци на едно българско момиче, което случайно или не все се влюбва в своите шефове и чужденци, които обаче не й дават търсеното щастие и семеен уют. Добре, че е срещнала Мъжът от Плевен. Натрупала достатъчно опит и вяра в собствените качества, тя постига хармонията в себе си и семейното щастие. Освен бързата смяна на действието на различни континенти и през различни периоди, книгата предлага и множество прозрения като това напр. "Всяка жена, която очаква от Мъжа скъпи подаръци или какъвто и да е вид финансиране, се обричаше на моментално секване на страстта". В допълнение към приключенията си с мъжете, Ния описва и раждането снандвете си деца и първите години на майчинството и на какво я учи то. Препоръчвам го на всяка българска жена, която иска да намери себе си и е способна да осъзнае, че шефовете и чужденците със своята привидна стабилност, не водят до щастие в интимните връзки и пълноценен живот. Надявам се и някой сценарист скоро да прочете този роман, тъй като е готов сценарий за хитов филм.
Много добра книга. Увлекателно написана, с истински забавни моменти и такива, върху които да се замислиш. Ще следя с нетърпение за следващи книги от Ния Йотова.
Притеснявах се дали ще се справя с една такава "женска" книга. Още с първите страници притесненията ми се разсеяха. Романът е забавен и увлекателен, чете се бързо.
Лара споделя накрая, че нейната суперсила е в това да описва всичко преживяно честно и откровено. Може би е така, но според мен суперсилата й е другаде. Във всяка една ситуация Лара има съвсем точна преценка за себе си и за хората около нея. Това е суперсилата на добрите писатели.
Точно както е описанието на английски език за две звезди "it was ok" или иначе казано - става. Чете се бързо и лесно. Предполагам предимно от жени, защото тук и там могат да се припознаят с героинята и да им е интересно какво ще се случи.
Но оттам нататък книгата няма никаква литературна стойност. Не виждам творчеството в това да седнеш да си опишеш живота и да го издадеш в книга. Но явно авторката умее да се продава. Смятам дори, че книгата може да създаде много грешни впечатления в младите момичета за това какво е живота, любовта, кариерата и други. Едно от най-заблуждаващите неща е това за отворените отношения, които героинята в книгата практикува. Мили хора, отворените взаимоотношения не са криене, лъжи, изневери. Отворените взаимоотношения се наричат такива и защото има открита комуникация между двамата партньори за това, което се случва. Отворените взаимоотношения обаче не са шега работа и се базират на правила изградени от партньорите, за да няма болка. Трябва да се образоваш по темата преди да тръгнеш да практикуваш, камо ли да хванеш да ги пишеш в книга.
Най-големия плюс на тази книга е, че може да те накара и ти да решиш да издадеш книга. Щом такова е нивото.
Лара е завладяваща! Спечелва те със своята искреност, вдъхновява те със смелостта си! На моменти се превиваш от смях, в други те кара да се замислиш. И искаш постоянно да научаваш за нейните неспирни приключения!
Ния Йотова: "Лара" Аз се бях отказала на първата страница: Лара събуди Мъжа и влязоха в кратка словесна схватка..." Бях обаче на летище, чаках си полета, така че волю-неволю продължих и все повече и повече се ядосвах сама на себе си. Как бих могла да си помисля че тази книжка с тази весела корица ще е нещо за мен? Та аз си се познавам най-добре и знам колко всъщност сложен е жанра чиклит и колко рядко там се получават нещата за мен. Сама съм си виновна, какво съм тръгнала да се заяждам с авторката? Имаше и весели и свежи моменти, които ми даваха надежда, че книгата ще се развихри, но просто не можах да преодолея раздразнението си от факта, че към Мъжа ( който си остана винаги с голяма буква и непълен член) се присъединиха И Съквартиранта и Шотландеца и те винаги лишени да станат подлог в изреченията. Сигурно този похват е нещо супер модерно, мен искрено ми скъса нервите. Пък някакси нивото падаше и падаше. И нещо и книгата се омота, явно концепцията не беше хронологическа и настъпи едно повсевместно объркване... въпреки наистина и няколкото даващи енергия моменти и наистина добре написани и описани комични ситуации. Но като цяло наистина е страшно сложно да се пише лека, лежерна женска литература и тази книга е за мен един доста опит неуспешен опит. Да не говорим за опитите за поезия, които ми се сториха на ниво 5 ти клас, затова го оставям сами да поговорят за себе си: " Мозъче наш, ти който си в главата. Грижели се за нас, не ни забравяй В ръцете на сърцето и не ни оставяй...." Признавам обаче, че я прочетох до края, който затвърди впечатленията ми : " Всеки има уникална суперсила. Всички имат слабости." Еха... наистина ли?!
Едно от малкото негативни отзиви... Не ми допадна! Съжалявам, че точно за български автор, ще го напиша, но в книгата не видях вложено особено усилие. Срещаме се с Лара, както е видно от заглавието или по-скоро нейните хаотични мисли. 90% от книгата е монолог (една от многото причини да ме изгуби). Диалозите са рядко и много постни. Няма изградена сърцевина, няма свят, няма герои. Просто мисли и хаос. Действието прескача напред назад в бъдеще, минало или настояще - без определен ред, причина или логика. Лара е единственият герой. Другите са полу-присъстващи. Само загатнати (първото дете, мъжа, малкия и т.н). Не са заслужили дори имена. Те са непълноценни и омаловажени. Не успях да "вляза" в действието или да почувствам близки героите (та тях ги няма). Не ми допадна посланието на "Лара". Отношенията в семейството са пълни с обиди, неуважение и лошо отношение едни спрямо други. Не е проблем да изневеряваш и/или на теб да ти изневеряват. Дори и на любовника не е лошо да изневериш с друг такъв. И на фона на това се обяснявам колко много се обичат с мъжа си! Ценностната система хич я няма!
В книгата има всичко. Чела съм я няколко пъти и всеки път откривам нови, на пръв поглед незначими детайли,които я правят много по-дълбока отколкото предполага лекия за четене формат, в който е написана. Реалистичният поглед върху същността на героите, върху начина по който обичат и изборите които правят, говори много за вродената интелигентност на авторката. Ценя откровеността на хората с вродена интелигентност. Въздействието, което ми оказа книгата, е сравнимо с въздействието, което ми оказа филма Сибирския бръснар.
Абе, интересна ми е Лара, но ми е далечна. Малко в повече ми дойде това, че почти цялата книга се върти около любовния й живот. И този безумен брак с Мъжа! Кой ще гледа децата, докато другия излиза, за да изневери, и добър секс. С това се изчерпват отношенията - поне с такова впечатление останах. Осен това - “Добре, че имам работа и семейство, които да запълват живота ми” -бре, не да дават смисъл на живота й, а го запълват?!?! Иначе Лара е симпатяга, открита е и забавна. И все пак - три звезди.
Сигурно не съм достатъчно сигурна в себе си, че да си призная аз колко съм повърхностна и егоистична, и най-вероятно затова не ми беше кой-знае-колко интересно да слушам други хора да го правят. Някои неща се чудех дали са хумористични или откровено тъпи, но така и не ми стана ясно.