В богатата колекция от вестници на Антонио Станоев, побрала периодични издания от век и половина, се съхраняват и десетки юбилейни броеве с неизвестни факти за възрожденци, поборници, политици на нова България и културни дейци, чието дело е покрито от патината на историята. Повечето от тях са издавани по повод на годишнини от началото на политическата или творческата им дейност или пък от кончината им и в тях са публикувани разкази, спомени и оценки на съученици, съратници, приятели, историци и дори политически опоненти.
Подбрани са издания, излезли преди 1944 г., за да се избегнат наложените идеологически представи след този политически и исторически вододел, който разделил радетелите за България на големи, незначителни и такива, за които трябва да се направи опит да бъдат заличени от паметта на идните поколенията.
Със сигурност тази книга ще провокира да се зададе въпрос: „Защо са подбрани точно тези 30 личности, защото фактите се различават от общоприетите, които знаем за тях?“
А може би така и трябва. Защото една личност с принос в българската история не е, а и не може да бъде оценявана еднозначно. Тя е като живописна картина, в която има светли, неутрални и тъмни цветове, които оформят нейната цялост. А с това се избистря и истината около нея. Дали картината е ярка, или невзрачна преценяваш ти, читателю.
Григор Николов е завършил българска филология с втора специалност "История" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Журналист е с над 30-годишна практика и има над 2000 публикации в периодичния печат. Работил е във вестниците Борба - Велико Търново, Вечерни новини, 24 часа и Сега. Интересите му към неизвестни теми в родната история датират от средата на 80-те години на миналия век с първите му материали в списание "Родолюбие", орган на Комитета на българите в чужбина. През 2004 г. печели престижната награда "Паница" за журналистическо разследване на историята, придобиването, използването и трактовката на проблема на кого са т.нар. Царски имоти, която предизвика доста диспути и полемики в медиите и послужи за основа на няколко съдебни дела на заинтересованите страни.
Интересна книга, от която научих някои нови за мен неща, като напр. обстоятелствата около смъртта на Захарий Стоянов в Париж, жестоката саморазправа с Александър Стамболийски, характера и стремленията на Алеко Константинов, убийството на Борю Зевзека от поета Станислав Вихров и др. Най-силно ме впечатли нещо, което вероятно са пропуснали и други мои връстници, карани като ученици да учат наизуст “Символ-верую на българската комуна”, а именно, че няма никакви доказателства, че негов автор е поетът и революционер Христо Ботев, а по всяка вероятност се касае за късна фалшификация, ползваща неговото име.
Сред достойнствата на книгата е богатия снимков материал. Невинаги обаче става ясно кое авторите са почерпили директно от първоизточниците (вестникарски статии) и кое са добавили от себе си.