What do you think?
Rate this book
Боговете на Града
Боговете на града са сред нас. Ходят по същите улици, дишат същия въздух, ругаят същите невъзпитани шофьори.
Някои от тези богове имат необикновени способности, други са обикновени хора, които трябва да се справят със странни ситуации, а трети дори не са хора.
Може би познавате лично някои от тях? Или дори сте Бог на града?
Нищо не е изключено. Прочетете книгата и ще разберете.
Някои от тези богове имат необикновени способности, други са обикновени хора, които трябва да се справят със странни ситуации, а трети дори не са хора.
Може би познавате лично някои от тях? Или дори сте Бог на града?
Нищо не е изключено. Прочетете книгата и ще разберете.
236 pages, Paperback
Published May 1, 2018
2 people are currently reading
31 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 25 of 25 reviews
November 1, 2024
Добра колекция от разкази на съвременна тематика.
Бих отличил конкретно два от тях:
"Аве Мария" и "Факелът на Аполон"
В края на сборника ни очаква и иронично намигване от страна на автора.
Емил е много начетен и приятен събеседник, в което лично се убедих преди няколко месеца и съм сигурен, че историите му няма да ви накарат да скучаете!
Моята оценка - 3,5*.
Хареса ми и корицата на сборника.
Бих отличил конкретно два от тях:
"Аве Мария" и "Факелът на Аполон"
В края на сборника ни очаква и иронично намигване от страна на автора.
Емил е много начетен и приятен събеседник, в което лично се убедих преди няколко месеца и съм сигурен, че историите му няма да ви накарат да скучаете!
Моята оценка - 3,5*.
Хареса ми и корицата на сборника.
May 29, 2018
Страхотни разкази, умело описани от Емил, които те карат да изживееш историите. Лични фаворити - "Аве Мария" и "Между земята и небето". Отдавна не съм се радвал така на български автор. Силно препоръчвам!
February 13, 2019
Често ми се случва да казвам, че всеки от нас има поне една история, достойна за роман. Въпросът е колко от нас се захващат да я опишат на хартия, а колцина стигат и по-далече - да публикуват.
Поради различни причини, днес последното е доста по-лесно, в сравнение с предишни периоди. И ето, имаме "Боговете на Града" - интересен сбор от разкази - интригуващи, други по-малко, с неочакван или очакван край, каращи ни да се усмихнем или замислим. Всички те, поставени под общ знаменател - Града.
Книгата ми хареса, макар, спадайки към така наречената категория "самиздат", да има своите присъщи ѝ недостатъци. Не без значение е редакторската работа, чиято липса се усеща, а която можеше да изчисти и полира конкретни идеи и авторови решения, като помогне за качеството на разказа. Пожелавам го на Емил при следващия опит.
Трябва да се отбележи и интересния маркетингов подход. Но най-вече искрени поздравления за смелостта на Емил да направи това, което много от нас искат, но не успяват - да ни разкаже историите си!
Поради различни причини, днес последното е доста по-лесно, в сравнение с предишни периоди. И ето, имаме "Боговете на Града" - интересен сбор от разкази - интригуващи, други по-малко, с неочакван или очакван край, каращи ни да се усмихнем или замислим. Всички те, поставени под общ знаменател - Града.
Книгата ми хареса, макар, спадайки към така наречената категория "самиздат", да има своите присъщи ѝ недостатъци. Не без значение е редакторската работа, чиято липса се усеща, а която можеше да изчисти и полира конкретни идеи и авторови решения, като помогне за качеството на разказа. Пожелавам го на Емил при следващия опит.
Трябва да се отбележи и интересния маркетингов подход. Но най-вече искрени поздравления за смелостта на Емил да направи това, което много от нас искат, но не успяват - да ни разкаже историите си!
May 28, 2018
Прекрасни кратки и многопластови разкази за "боговете" около нас. Героя може да си ти, човека до теб... Внимателен усет към детайла, без да се изпада в документалност, стилът е много увлекателен и се вижда желанието на автора да ни направи съпричастни с различни житейски истории. Добра "градска" книга.
May 31, 2018
Това е една от онези книги, които не можеш да оставиш, след като започнеш да я четеш. Много ми беше приятно да срещна познати места, може би и истории. Увлекателна, човечна и ... с неочакван край.
June 16, 2018
Вече си мислех, че няма да попадна на книга за съвременния градски човек. Всички 12 истории са много интересно поднесени, а краят е неочакван. Текстът е изчистен от излишни коментари, препратки, философски разсъждения и следва строго сюжетната линия. В същото време героите са плътни и истински, чувствителни и силни.
Структурата на книгата също е изненадваща. Историите хем са отделни, всяка сама за себе си, хем са свързани по особен начин в последния разказ, което поне мен ме накара да се върна още веднъж към началото.
Лек и увлекателен език, книгата се чете на един дъх и няма разказ, който да може да се остави по средата.
Структурата на книгата също е изненадваща. Историите хем са отделни, всяка сама за себе си, хем са свързани по особен начин в последния разказ, което поне мен ме накара да се върна още веднъж към началото.
Лек и увлекателен език, книгата се чете на един дъх и няма разказ, който да може да се остави по средата.
March 16, 2019
Книгата е приятна за четене, аз лично предпочитам разказите пред романите. Има няколко смислови и печатни грешки, които дразнят.
Разказът за асансьора ми хареса най-много, "Херкулес и нимфата" също е добър, но не и изборът на имена за герои от еврейски произход - Симеон и Йордан, второто е приемливо, ноооо пак не ми се връзваше. Като цяло не лоша книга.
Разказът за асансьора ми хареса най-много, "Херкулес и нимфата" също е добър, но не и изборът на имена за герои от еврейски произход - Симеон и Йордан, второто е приемливо, ноооо пак не ми се връзваше. Като цяло не лоша книга.
October 19, 2020
Приятни и интересни разкази, умело подбрани и подредени в книга.
March 29, 2020
Сравнително рядко чета български автори, просто защото много рядко излизам извън любимите си жанрове фентъзи и научна фантастика. Нямаше как да не направя изключение за "Боговете на града".
Стилът на Емил Ценов ми е изключетелно добре познат от друга социална мрежа. Независимо от знаковите ограничения на дадената платформа, при Емил веднага си личат интелектуалността и яснотата на мисълта, прецизността и стегнатостта на изказа. Много малко български автори в последните 20-30 години могат да се похвалят с подобен стил и майсторско владеене на писаното слово. От тези, с които лично аз съм се срещал, единствено Петър Делчев е оставил подобна следа в читателската ми памет.
"Боговете на града" е сборник разкази, често свързвани помежду си от общи сюжетни нишки от будното въображение на автора. Всъщност произведението е много сполучливо наречено "колажен роман" във финалната рецензия на Роман Хаджикосев. Няма да се спирам на отделни разкази, не искам да допускам дори минимални спойлери. Но 4-5 от тях наистина ще останат в паметта ми за дълго, а пълнокръвните и солидно истински герои предизвикаха доста емоции и асоциации в моето читателско самосъзнание /вече изключително закоравяло и обръгнало от реките мрачна практична философия и от кръв във фентъзи жанра :D /.
Не оставайте с впечатлението, че това е творба с излишни претенции за помпозност и натруфен изказ обаче, една слабост, към която доста от съвременните нашумели родни автори с готовност залитат. Напротив, "Боговете" се чете бързо и напомня рок балада на "Металика" с плавно преливащите етюди на бясно действие, съспенс и заливи от спокойствие за преосмисляне на сюжета от автор, персонажи и читател.
Не знам дали идеята и целта на Емил е била такава, но книгата без никакъв проблем може да се чете сутрин в градския транспорт на път за работа, или вечер, на дивана или фотьойла, с два пръста уиски в призматичната чаша "Джони Уокър" ;) Насладете се!
Стилът на Емил Ценов ми е изключетелно добре познат от друга социална мрежа. Независимо от знаковите ограничения на дадената платформа, при Емил веднага си личат интелектуалността и яснотата на мисълта, прецизността и стегнатостта на изказа. Много малко български автори в последните 20-30 години могат да се похвалят с подобен стил и майсторско владеене на писаното слово. От тези, с които лично аз съм се срещал, единствено Петър Делчев е оставил подобна следа в читателската ми памет.
"Боговете на града" е сборник разкази, често свързвани помежду си от общи сюжетни нишки от будното въображение на автора. Всъщност произведението е много сполучливо наречено "колажен роман" във финалната рецензия на Роман Хаджикосев. Няма да се спирам на отделни разкази, не искам да допускам дори минимални спойлери. Но 4-5 от тях наистина ще останат в паметта ми за дълго, а пълнокръвните и солидно истински герои предизвикаха доста емоции и асоциации в моето читателско самосъзнание /вече изключително закоравяло и обръгнало от реките мрачна практична философия и от кръв във фентъзи жанра :D /.
Не оставайте с впечатлението, че това е творба с излишни претенции за помпозност и натруфен изказ обаче, една слабост, към която доста от съвременните нашумели родни автори с готовност залитат. Напротив, "Боговете" се чете бързо и напомня рок балада на "Металика" с плавно преливащите етюди на бясно действие, съспенс и заливи от спокойствие за преосмисляне на сюжета от автор, персонажи и читател.
Не знам дали идеята и целта на Емил е била такава, но книгата без никакъв проблем може да се чете сутрин в градския транспорт на път за работа, или вечер, на дивана или фотьойла, с два пръста уиски в призматичната чаша "Джони Уокър" ;) Насладете се!
June 23, 2018
Пълен бляк.
Всеки път като се сетя, че дадох пари за това, се ядосвам. Бързам да се успокоявам, че авторът е обявил, че всички приходи отиват за благотворителност.
И все пак, ако ще взимаш пари за произведението си, вземи си редактор, който да мине през текста и да оправи всички граматически и стилистични проблеми. И да ти каже истината колко точно струва текста ти и какво трябва да се направи за да се подобри.
От друга страна авторът може би заслужава похвала - първи сборник, а вече достигна до нивото на Тихомир Димитров.
Като оставя настрана тромавостта, и се опитам да не забелязвам грешките, текстовете не ми харесват. Всеки един е wtf? на различни места по средата или в края. Плоски черно-бели образи и наивистични, нереалистични сюжети. И любимото ми - разказ за нимфоманка.
Дори не ми се иска да навлизам в детайли, защото отново се ядосвам, че изгубих време да чета това. Чувствам се подведена от всички познати и приятели, които похвалиха книгата.
Всеки път като се сетя, че дадох пари за това, се ядосвам. Бързам да се успокоявам, че авторът е обявил, че всички приходи отиват за благотворителност.
И все пак, ако ще взимаш пари за произведението си, вземи си редактор, който да мине през текста и да оправи всички граматически и стилистични проблеми. И да ти каже истината колко точно струва текста ти и какво трябва да се направи за да се подобри.
От друга страна авторът може би заслужава похвала - първи сборник, а вече достигна до нивото на Тихомир Димитров.
Като оставя настрана тромавостта, и се опитам да не забелязвам грешките, текстовете не ми харесват. Всеки един е wtf? на различни места по средата или в края. Плоски черно-бели образи и наивистични, нереалистични сюжети. И любимото ми - разказ за нимфоманка.
Дори не ми се иска да навлизам в детайли, защото отново се ядосвам, че изгубих време да чета това. Чувствам се подведена от всички познати и приятели, които похвалиха книгата.
March 8, 2020
Прекрасна книга за герои от съвременния град, чиито съдби и живот са както обикновени, така и необикновени.
Това което е общо между тях, е не само че всеки от тях е творец на собствената си съдба, също като боговете от гръцката ми��ология, но и че се стремят да претворяват съдбата на околните - предимно към по-добро и понякога без да подбират средствата.
Едновременно лека за четене, забавна и дълбока, това е една книга, която аз лично прочетох на един дъх.
Това което е общо между тях, е не само че всеки от тях е творец на собствената си съдба, също като боговете от гръцката ми��ология, но и че се стремят да претворяват съдбата на околните - предимно към по-добро и понякога без да подбират средствата.
Едновременно лека за четене, забавна и дълбока, това е една книга, която аз лично прочетох на един дъх.
July 30, 2018
Майстор на късия разказ и неочаквания край :)
November 30, 2022
Чудна книжка!
Авторът, г-н Ценов, има разностранни интереси, той е любознателен човек, който освен всичко, разучава с детайли аспектите от живота и обществата днес. Разказите тук са проекция на всяка една насока от интересите и професионалните му качества, според мен. Писането на художествен текст също е една от тях.
За мен лично ролята му на преподавателя по история, която е въплътена в разказа "Факелът на Аполон", стана любима, естествена, най-чистосърдечна и красива.
Да, текстовете са стегнати в действия и събития, без допълнителни наслоявания на характери или описание на средата. Само най-важното. И това също е част от концепцията на цялото произведение - внушeнието е за обратите, които предоставя случайността (или пък не!) в живота на един съвременен член от обществото.
Препоръчвам книгата.
Авторът, г-н Ценов, има разностранни интереси, той е любознателен човек, който освен всичко, разучава с детайли аспектите от живота и обществата днес. Разказите тук са проекция на всяка една насока от интересите и професионалните му качества, според мен. Писането на художествен текст също е една от тях.
За мен лично ролята му на преподавателя по история, която е въплътена в разказа "Факелът на Аполон", стана любима, естествена, най-чистосърдечна и красива.
Да, текстовете са стегнати в действия и събития, без допълнителни наслоявания на характери или описание на средата. Само най-важното. И това също е част от концепцията на цялото произведение - внушeнието е за обратите, които предоставя случайността (или пък не!) в живота на един съвременен член от обществото.
Препоръчвам книгата.
November 18, 2020
Увлекателно написани няколко къси истории, които се преплитат помежду си. А и аз съм си почитател на късия разказ... Нямам търпение да прочета новата му книга.
October 24, 2020
Всеки разказ ме докосна по един или друг начин.
Read
August 20, 2022Чудесна книга, удоволствие за четене.
April 28, 2020
Книгата през моите очи е един запленяващ сборник от разкази, за настоящият човек и непреходните лични отношения, материализиращи се под различни форми в сегашно време.
Динамиката на разказите те запленява и искаш да ги прочетеш на един дъх, но и да се насладиш на тези моменти в тях, които забавят времето, за да опишат образно цялата картина, фокусирайки се и върху най-малките детайли.
Според мен, на всеки един работещ в големите градове човек, ситуациите в разказите ще му се сторят може би доста познати, но ще има възможността, емоционално да ги преживее, през интригуващият поглед на автора.
Динамиката на разказите те запленява и искаш да ги прочетеш на един дъх, но и да се насладиш на тези моменти в тях, които забавят времето, за да опишат образно цялата картина, фокусирайки се и върху най-малките детайли.
Според мен, на всеки един работещ в големите градове човек, ситуациите в разказите ще му се сторят може би доста познати, но ще има възможността, емоционално да ги преживее, през интригуващият поглед на автора.
July 6, 2018
Като цяло приятно четиво.
Имаше няколко чудесни разказа ( например "Между земята и небето" и "Факелът на Аполон" ).
На моменти клишетата в образите и ситуациите ми бяха в повече, а някои герои ги почувствах незавършени и съответно разказите и ситуациите, които бяха поставени, останаха неубедителни.
Имаше няколко чудесни разказа ( например "Между земята и небето" и "Факелът на Аполон" ).
На моменти клишетата в образите и ситуациите ми бяха в повече, а някои герои ги почувствах незавършени и съответно разказите и ситуациите, които бяха поставени, останаха неубедителни.
June 20, 2020
Изказът не е тромав и не усетих онзи накъртващ напън за оригиналничене, както при повечето нови български автори, заливащи пазара през последните петнадесетина години. "Написах я не за да правя бизнес, а защото имах нужда да я напиша"- казва авторът. Книгата те кара да вярваш, че е така. Препоръчвам!
April 28, 2020
Елегантно поднесени истории, интелигентен текст без излишна мелодрама. Книгата се чете леко, всеки разказ за мен беше като разходка със стар приятел.
А дори приятелствата от детство могат да ти поднесат неочаквани изненади.
Приятно четене!
А дори приятелствата от детство могат да ти поднесат неочаквани изненади.
Приятно четене!
December 1, 2020
Книга, която си заслужава да бъде закупена и прочетена. Едно от щастливите ми случайни попадения по време на Lockdown...a. Интересни, завладяващи истории със сякаш непредвидимо от читателя развитие, умело разказани, сякаш лично съпреживяни или пряко наблюдавани. Изненадата за читателя е налице...мислиш си, че книгата е ретроспекция на изминат път и наблюдения от родната действителност, за да осъзнаеш чрез последния разказ "Виенски сънища"/, който е като черешката на тортата/, че боговете на града живеят във всеки град. Излизайки от местното и нашенското, авторът постига общочовешки и извъннационални обобщения, теми и проблеми, касаещи всеки съвременник, където и да е. Така от темата за личната болка, телесната болка е изведена идеята за болките и болестите на съвременното ни общество. От многоликите и многостранни образи с чисто житейските им злободневни драми и дилеми стигаме до извечната тема за двубоя между доброто и злото, но в сегашните му многолики прояления. Благодаря на автора за посвещението и за книгата и с любопитство пристъпвам към следващата.
March 26, 2021
По прицип гледам на българските автори с недоверие. Особено на младите. Все не могат да ме хванат. И затова избягвам да ги чета. С някои изключения. Емил е точно такова изключение. Интересно написани истории. Хващащи. Обикновени човешки съдби със своите успехи и провали (в зависимост от дефиницията и гледната точка, включително и тази на асансьор). Най-много ми харесаха Между небето и земята, Аве Мария и Факелът на Аполон.
А разказът Виенските сънища е черешката на тортата (ама не тая по Нова).
Сега почвам романа му Корнелия.
А разказът Виенските сънища е черешката на тортата (ама не тая по Нова).
Сега почвам романа му Корнелия.
November 4, 2024
По принцип, никога не чета предговори и послеслови, но при аудиокнигите понякога им давам шанс. Авторът определено е трябвало да се противопостави послесловът да бъде включен в книгата му. Каквито и забележки да имам към книгата, тя определено не заслужава такава old-school намеса от стана на някой си, обясняващ на читателят как трябва да разбира книгата и който пробутва собствените си идеи в чужда книга.
December 22, 2025
Оригинална идея, че може боговете да се разхождат между нас, осъществена от Емил Ценов по най-добрия начин. Много интересно четиво, кара те да погледнеш на живота си някак отстрани. Поздравления за автора.
July 25, 2023
Изключителна увлекателна и лека книга за четене. Очаквам с нетърпение следващата книга от автора.
Displaying 1 - 25 of 25 reviews