Боговете на Града

by Емил Ценов

Боговете на града са сред нас. Ходят по същите улици, дишат същия въздух, ругаят същите невъзпитани шофьори.

​​Някои от тези богове имат необикновени способности, други са обикновени хора, които трябва да се справят със странни ситуации, а трети дори не са хора.

​Може би познавате лично някои от тях? Или дори сте Бог на града?

Нищо не е изключено. Прочетете книгата и ще разберете.

236 pages, Paperback

Published May 1, 2018

Reviews

[Metodi Markov]

Добра колекция от разкази на съвременна тематика.

Бих отличил конкретно два от тях:

"Аве Мария" и "Факелът на Аполон"

В края на сборника ни очаква и иронично намигване от страна на автора.

Емил е много начетен и приятен събеседник, в което лично се убедих преди няколко месеца и съм сигурен, че историите му няма да ви накарат да скучаете!

Моята оценка - 3,5*.

Хареса ми и корицата на сборника.

[Hristo Ivanov]

Страхотни разкази, умело описани от Емил, които те карат да изживееш историите. Лични фаворити - "Аве Мария" и "Между земята и небето". Отдавна не съм се радвал така на български автор. Силно препоръчвам!

[Pippilota Mentolka]

Често ми се случва да казвам, че всеки от нас има поне една история, достойна за роман. Въпросът е колко от нас се захващат да я опишат на хартия, а колцина стигат и по-далече - да публикуват.
Поради различни причини, днес последното е доста по-лесно, в сравнение с предишни периоди. И ето, имаме "Боговете на Града" - интересен сбор от разкази - интригуващи, други по-малко, с неочакван или очакван край, каращи ни да се усмихнем или замислим. Всички те, поставени под общ знаменател - Града.
Книгата ми хареса, макар, спадайки към така наречената категория "самиздат", да има своите присъщи ѝ недостатъци. Не без значение е редакторската работа, чиято липса се усеща, а която можеше да изчисти и полира конкретни идеи и авторови решения, като помогне за качеството на разказа. Пожелавам го на Емил при следващия опит.
Трябва да се отбележи и интересния маркетингов подход. Но най-вече искрени поздравления за смелостта на Емил да направи това, което много от нас искат, но не успяват - да ни разкаже историите си!

[Panayot Panayotov]

Прекрасни кратки и многопластови разкази за "боговете" около нас. Героя може да си ти, човека до теб... Внимателен усет към детайла, без да се изпада в документалност, стилът е много увлекателен и се вижда желанието на автора да ни направи съпричастни с различни житейски истории. Добра "градска" книга.

[Maya]

Това е една от онези книги, които не можеш да оставиш, след като започнеш да я четеш. Много ми беше приятно да срещна познати места, може би и истории. Увлекателна, човечна и ... с неочакван край.

[Виолета Петрова]

Вече си мислех, че няма да попадна на книга за съвременния градски човек. Всички 12 истории са много интересно поднесени, а краят е неочакван. Текстът е изчистен от излишни коментари, препратки, философски разсъждения и следва строго сюжетната линия. В същото време героите са плътни и истински, чувствителни и силни.
Структурата на книгата също е изненадваща. Историите хем са отделни, всяка сама за себе си, хем са свързани по особен начин в последния разказ, което поне мен ме накара да се върна още веднъж към началото.
Лек и увлекателен език, книгата се чете на един дъх и няма разказ, който да може да се остави по средата.

[Christine]

Книгата е приятна за четене, аз лично предпочитам разказите пред романите. Има няколко смислови и печатни грешки, които дразнят.
Разказът за асансьора ми хареса най-много, "Херкулес и нимфата" също е добър, но не и изборът на имена за герои от еврейски произход - Симеон и Йордан, второто е приемливо, ноооо пак не ми се връзваше. Като цяло не лоша книга.

[Irina Stoyanova]

Приятни и интересни разкази, умело подбрани и подредени в книга.

[Veselin Stanchev]

Сравнително рядко чета български автори, просто защото много рядко излизам извън любимите си жанрове фентъзи и научна фантастика. Нямаше как да не направя изключение за "Боговете на града".

Стилът на Емил Ценов ми е изключетелно добре познат от друга социална мрежа. Независимо от знаковите ограничения на дадената платформа, при Емил веднага си личат интелектуалността и яснотата на мисълта, прецизността и стегнатостта на изказа. Много малко български автори в последните 20-30 години могат да се похвалят с подобен стил и майсторско владеене на писаното слово. От тези, с които лично аз съм се срещал, единствено Петър Делчев е оставил подобна следа в читателската ми памет.

"Боговете на града" е сборник разкази, често свързвани помежду си от общи сюжетни нишки от будното въображение на автора. Всъщност произведението е много сполучливо наречено "колажен роман" във финалната рецензия на Роман Хаджикосев. Няма да се спирам на отделни разкази, не искам да допускам дори минимални спойлери. Но 4-5 от тях наистина ще останат в паметта ми за дълго, а пълнокръвните и солидно истински герои предизвикаха доста емоции и асоциации в моето читателско самосъзнание /вече изключително закоравяло и обръгнало от реките мрачна практична философия и от кръв във фентъзи жанра :D /.

Не оставайте с впечатлението, че това е творба с излишни претенции за помпозност и натруфен изказ обаче, една слабост, към която доста от съвременните нашумели родни автори с готовност залитат. Напротив, "Боговете" се чете бързо и напомня рок балада на "Металика" с плавно преливащите етюди на бясно действие, съспенс и заливи от спокойствие за преосмисляне на сюжета от автор, персонажи и читател.

Не знам дали идеята и целта на Емил е била такава, но книгата без никакъв проблем може да се чете сутрин в градския транспорт на път за работа, или вечер, на дивана или фотьойла, с два пръста уиски в призматичната чаша "Джони Уокър" ;) Насладете се!

[Гергана]

Пълен бляк.

Всеки път като се сетя, че дадох пари за това, се ядосвам. Бързам да се успокоявам, че авторът е обявил, че всички приходи отиват за благотворителност.

И все пак, ако ще взимаш пари за произведението си, вземи си редактор, който да мине през текста и да оправи всички граматически и стилистични проблеми. И да ти каже истината колко точно струва текста ти и какво трябва да се направи за да се подобри.

От друга страна авторът може би заслужава похвала - първи сборник, а вече достигна до нивото на Тихомир Димитров.

Като оставя настрана тромавостта, и се опитам да не забелязвам грешките, текстовете не ми харесват. Всеки един е wtf? на различни места по средата или в края. Плоски черно-бели образи и наивистични, нереалистични сюжети. И любимото ми - разказ за нимфоманка.
Дори не ми се иска да навлизам в детайли, защото отново се ядосвам, че изгубих време да чета това. Чувствам се подведена от всички познати и приятели, които похвалиха книгата.

[Zlatin Zlatev]

Прекрасна книга за герои от съвременния град, чиито съдби и живот са както обикновени, така и необикновени.

Това което е общо между тях, е не само че всеки от тях е творец на собствената си съдба, също като боговете от гръцката митология, но и че се стремят да претворяват съдбата на околните - предимно към по-добро и понякога без да подбират средствата.

Едновременно лека за четене, забавна и дълбока, това е една книга, която аз лично прочетох на един дъх.

[Ирина]

Майстор на късия разказ и неочаквания край :)

[Valantin]

Чудна книжка!
Авторът, г-н Ценов, има разностранни интереси, той е любознателен човек, който освен всичко, разучава с детайли аспектите от живота и обществата днес. Разказите тук са проекция на всяка една насока от интересите и професионалните му качества, според мен. Писането на художествен текст също е една от тях.

За мен лично ролята му на преподавателя по история, която е въплътена в разказа "Факелът на Аполон", стана любима, естествена, най-чистосърдечна и красива.

Да, текстовете са стегнати в действия и събития, без допълнителни наслоявания на характери или описание на средата. Само най-важното. И това също е част от концепцията на цялото произведение - внушeнието е за обратите, които предоставя случайността (или пък не!) в живота на един съвременен член от обществото.

Препоръчвам книгата.

[Сузана Йорданова]

Увлекателно написани няколко къси истории, които се преплитат помежду си. А и аз съм си почитател на късия разказ... Нямам търпение да прочета новата му книга.

[Georgi]

Всеки разказ ме докосна по един или друг начин.

[Miroslav Stefanov]

Чудесна книга, удоволствие за четене.

[Boyan Bonev]

Книгата през моите очи е един запленяващ сборник от разкази, за настоящият човек и непреходните лични отношения, материализиращи се под различни форми в сегашно време.
Динамиката на разказите те запленява и искаш да ги прочетеш на един дъх, но и да се насладиш на тези моменти в тях, които забавят времето, за да опишат образно цялата картина, фокусирайки се и върху най-малките детайли.
Според мен, на всеки един работещ в големите градове човек, ситуациите в разказите ще му се сторят може би доста познати, но ще има възможността, емоционално да ги преживее, през интригуващият поглед на автора.

[Krasimira Petrova]

Като цяло приятно четиво.
Имаше няколко чудесни разказа ( например "Между земята и небето" и "Факелът на Аполон" ).
На моменти клишетата в образите и ситуациите ми бяха в повече, а някои герои ги почувствах незавършени и съответно разказите и ситуациите, които бяха поставени, останаха неубедителни.

[Fermina]

Изказът не е тромав и не усетих онзи накъртващ напън за оригиналничене, както при повечето нови български автори, заливащи пазара през последните петнадесетина години. "Написах я не за да правя бизнес, а защото имах нужда да я напиша"- казва авторът. Книгата те кара да вярваш, че е така. Препоръчвам!

[Idea112]

Елегантно поднесени истории, интелигентен текст без излишна мелодрама. Книгата се чете леко, всеки разказ за мен беше като разходка със стар приятел.
А дори приятелствата от детство могат да ти поднесат неочаквани изненади.
Приятно четене!

[Мария Милева]

Книга, която си заслужава да бъде закупена и прочетена. Едно от щастливите ми случайни попадения по време на Lockdown...a. Интересни, завладяващи истории със сякаш непредвидимо от читателя развитие, умело разказани, сякаш лично съпреживяни или пряко наблюдавани. Изненадата за читателя е налице...мислиш си, че книгата е ретроспекция на изминат път и наблюдения от родната действителност, за да осъзнаеш чрез последния разказ "Виенски сънища"/, който е като черешката на тортата/, че боговете на града живеят във всеки град. Излизайки от местното и нашенското, авторът постига общочовешки и извъннационални обобщения, теми и проблеми, касаещи всеки съвременник, където и да е. Така от темата за личната болка, телесната болка е изведена идеята за болките и болестите на съвременното ни общество. От многоликите и многостранни образи с чисто житейските им злободневни драми и дилеми стигаме до извечната тема за двубоя между доброто и злото, но в сегашните му многолики прояления. Благодаря на автора за посвещението и за книгата и с любопитство пристъпвам към следващата.

[Georgi Stoilov]

По прицип гледам на българските автори с недоверие. Особено на младите. Все не могат да ме хванат. И затова избягвам да ги чета. С някои изключения. Емил е точно такова изключение. Интересно написани истории. Хващащи. Обикновени човешки съдби със своите успехи и провали (в зависимост от дефиницията и гледната точка, включително и тази на асансьор). Най-много ми харесаха Между небето и земята, Аве Мария и Факелът на Аполон.

А разказът Виенските сънища е черешката на тортата (ама не тая по Нова).

Сега почвам романа му Корнелия.

[Петър Керкелов]

По принцип, никога не чета предговори и послеслови, но при аудиокнигите понякога им давам шанс. Авторът определено е трябвало да се противопостави послесловът да бъде включен в книгата му. Каквито и забележки да имам към книгата, тя определено не заслужава такава old-school намеса от стана на някой си, обясняващ на читателят как трябва да разбира книгата и който пробутва собствените си идеи в чужда книга.

[Sonya Racheva]

Оригинална идея, че може боговете да се разхождат между нас, осъществена от Емил Ценов по най-добрия начин. Много интересно четиво, кара те да погледнеш на живота си някак отстрани. Поздравления за автора.

[Hristo]

Изключителна увлекателна и лека книга за четене. Очаквам с нетърпение следващата книга от автора.