След сблъсък с космическа аномалия, корабът на ловеца на глави Стиг е захвърлен насред слабо населена зона в космоса. Както обикновено, Стиг има проблеми с парите и ремонтът е непосилен. Но ето, че съдбата му се усмихва!
В близката рудодобивна станция някой избива безогледно миньорите, а помощта се бави. Свидетели няма, заподозрени - също. Без да му мисли много, Стиг насочва останките от кораба си „Плъходав“ към астероида. Ловът започва...
С новата си фантастика на Рей Гард от поредицата Хиперкосмос за моя радост по-скоро се връща към "корените си" или поне от наша гледна точка - към "Генезис", която му беше дебютна за българския пазар.
Действието отново се развива в пределите на изолирана от света миньорска космическа станция и отново някой избива местните един по един. Главният герой е ловец на глави, който поема задачата да открие и неутрализира убиеца, но нещата се оказват доста по-сложни и от това.
Нивото на литературата е една идея подобрено от предните книги от поредицата, може би от израстване на автора, може би от подобрени преводачески и редакторски процеси. За щастие тук безмозъчния екшън е сведен до минимум и акцентът отново е на атмосферата, на бавното разгръщане на сюжета. Няма го натрапеният "изин"-ски хумор, абсурдно развити романси, фантастичните идеи са още по-консистентни и детайлни. Гард има рядкото умение да пише лековата фантастика, която обаче да звучи достатъчно издържана, че човек да не се пляска по челото през пет минути. Не очаквайте поетичен изказ, зашеметяващи описания и (за щастие) напъни да се разкаже великата история на Галактиката, тези неща не са търсени тук, но за сметка на това изграждането на атмосферата, динамичните сцени и терзанията на главния герой работят добре.
Играта взема базата на другите книги от Хиперкосмос - екипиране, разпределяне на точки между (този път) две умения, живот, аура, постижения в края на играта. Добавен е фактор Време, плаващи кодировки (отключване на локации) и правото на по-детайлен оглед на дадена локация/ситуация без да има препратка за това (добавяте +10 епизода и ако няма нищо интересно, губите 1 време). Интересна е и връзката между екипировка и умения - тук всички важни предмети ви идват на готово, но колкото повече носите, толкова повече Ловкост губите.
Най-големият минус в играта от моя гледна точка е абсолютно характерен за автора. Като читател се чувствам супер объркан от произволния начин на отключване на ситуации и важни за героя и историята мисии. Можете да пропуснете огромна част от приключението просто защото не улучили щастливата последователност от действия (не говорим за информирани избори), заради това, че сте си разпределили точките еди си как в началото или дори за случаи, в които се справяте прекалено добре и това ви изиграва лоша шега. Т.е. на първо изиграване, без особени грешни избори, съвсем възможно е да не останете прекалено удовлетворени от приключението. Казано иначе, нямам усещането за справедлива развръзка и че управлявам нещата. Книгата е най-подходяща за хора, които ще се нахъсат да видят навсякъде какво има, след това да си направят план за начално разпределение на точките и с каква екипировка да пристигат тук и там и чак тогава да съберат големите постижения. Ако това ви влече, книгата може и да е за пет звезди за вас - лично мен ме фрустрира да съм я чел веднъж, и то на Word, разгледайки доста варианти, и пак като я изиграя след 2 месеца да не мога да намеря откъде се вземаше второстепенната мисия и какви произволни фактори трябва да ме сполетят, за да си събера най-голямото странично постижение...
Иначе, като се тегли чертата, определено книга над средното за жанра и все по-силна поредица, запълваща така зеещата ниша за читави фантастични книги-игри, издадени у нас.
Писателят Рей Гард направи фурор преди две години с излизането на “Генезис”, книга-игра, която изправи читателя срещу кошмар, подобен на филмите за Нещото и Пришълеца, а миналата година затвърди впечатленията си на добър автор на твърда фантастика с “Катарзис”, приключение в стила на “Робокоп” и “Дред”. Третата му книга “Проблясък” също напомня на фантастична класика, обаче няма да разкрия коя, за да не взема да направя голям спойлър ;)