Лабиринтът на думите

by Иван Здравков

Това е книга за творческия процес - нестандартна, любопитна, интригуваща. Книга с питания - защо и как?

За страстта към писането. За алхимията на думите. За Минотавъра-страх, за идеите в литературата, за Оня, който диктува. За гласовете от спомените, за любовта, за шедьовъра, за надеждата с име Ave Maria. Една автентична книга, написана без илюзии и сантименти.

112 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Роден в с. Долни Цибър, област Монтана, 12 май 1941 г. Завършил ломската гимназия „Найден Геров“, българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Поет, писател и журналист.

Книги с поезия: „Закълнете се в солта“, „Вечерна чаша“, „Любовен живот“, „Не гасете любовната свещ”, „Дихания“, романа „Сенки бродници“.

Създател на кратката форма за творческо писане Дихания.

Reviews

[Radina · Rating 3 out of 5]

Господин Здравков, вие сте добър поет, а както е видно и добър повествовател. Когато човек пише подобен вид литература, е хубаво да се придържа към фактите. Далеч съм от мисълта, че ще се извините, но лъжата вреди на живите и скверни паметта на тези, които са си отишли, затова искам да направя едно уточнение за събитията свързани с Георги Марковски на 7 януари. Ние с него се виждахме рядко, но си пишехме често. Бях дошла в София, за да обсъдим детайлите по издаването на превода. Седнахме в някаква кръчма и не след дълго се появихте и вие. Георги беше щастлив, че ще ме запознае с най-добрия си приятел. Бях слушала много за вас. После дойде една дама, която ми направи изключително приятно впечатление. Поговорихме и Георги отиде да я изпрати, а двамата с вас останахме да го чакаме. Когато се върна, вие се извинихте, че сте на Ивановден и си тръгнахте. С други думи никой никого никъде не е отпращал.
С Георги Марковски се разделих вечерта на 7 януари на спирката пред библиотеката. Носеше някакви ръкописи. И още нещо. Георги и на мен беше предложил да напишем книга, но аз се колебаех. Не мислех, че ще се справя, а и не исках да давам повод за клюки, с които писателският съюз си запълва времето, свободно от писане. Той беше изключителен разказвач и човек, който бе готов да влезе в огъня за истината. И заради тази истина правя това уточнение. Писмата, които ми е изпратил, още са при мен, но нямам намерение да ги правя публично достояние. В тях няма мръснички тайни. Ще откриете само едно огромно сърце и чудовищен талант. Георги Марковски беше единственият и последен писател, който бранеше красивите постижения на другите като свои. Няма други такива хора. Няма и да има.

Теменуга Маринова



Теменуга Маринова