“Щуротии, гегове, травестии - мисли си отначало читателят, макар че става дума за много повече. В текста няма никакво философстване, само характерните за абсурда точни достоверни описания, от време на време някой псевдодокументален цитат от вестник или информационна емисия. Попов изоставя експериментирането, с напълно традиционни изразни средства той конструира въображаема история, която ясно показва колко безинтересна е станала прозата, предназначена да деконструира идеологията, и колко по-вълнуващо е реконструирането на миналото...”
Петър Кръстев, Погледът на персиеца
“Алек Попов умее да пише разкази. Доказва го и с последната си книга - "Пътят към Сиракуза". През отминаващия век често са се чували гласове, обявяващи за отживелица обичайните писателски хватки, които определят важните за един разказ моменти като завръзка, задържане и финален обрат. Младите писатели (впрочем самият Алек Попов е на 33) продължават да твърдят, че сега, в годините на нескончаеми рекламни колажи, трябва да се бяга от изкуството на доброто старо писане с вникването в т. нар. атмосфера, с пейзажите и дребните на пръв поглед детайли - все неща, които неизменно присъстват в творчеството на добрия стар А. Попов. Впрочем междувременно и модата в индустрията на клиповете се смени, връщайки "избора на новото поколение" към достъпния за окото разказ .
Разказът "Ямайка", с който книгата завършва, е спечелил авторитетната пловдивска награда на името на Рашко Сугарев (1999).”
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.