Книгата излиза с подзаглавие: разкази на ужаса и абсурда. В основата й са разказите от цикъла “Черната колекция”, публикувани във вестник Репортер 7 през 1993. Илюстрации на Пейо Колев.
“Планината Брокен, нощта срещу 1-ви май. Огньове. Събор на нечистите сили в живота и литературата. Обсъжда се приемането на Алек Попов в Съюза на демоническите писатели:
УЧЕН ГАРВАН (не онзи на По, но може би негов братовчед): ...без съмнение Алек Попов е романтическа натура. Любовта му към тайнственото, болезненото и ужасното издава една погнуса от тривиалността на т.нар. "нормален живот"... Попов е романтически антихуманен, доколкото при него човекът не е предмет, достоен за красиви или възвишени чувства. Нощта, смъртта, отвъдното ето пред какво благоговее този тип писател.
ЛЕСЛИ ФИДЛЪР (виден американски ентусиаст на постмодернизма): За мен позоваването на романтическата традиция в случая с Алек Попов е крайно немотивирано. "Мръсни сънища" заличава границата между "високо" и "ниско" изкуство, между сериозно и развлекателно четиво – граница, която романтизмът въпреки неприязънта си към класицистичната строгост на свой ред възпроизвежда чрез понятието за гения. При Алек Попов срещаме едно чисто постмодерно разказване заради самото разказване, заради удоволствието от разказването и четенето, удоволствие твърде дефицитно в българската литература.”
Из протоколите на Бойко Пенчев, Литературен вестник.
Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.
Много добри хорър разкази на Алек Попов! Атмосферата в „Мръсни сънища“ се оказа доста мрачна, но и вълнуваща. Любимата ми история от сборника е „Безкрайният автобус“.
Много ми хареса до средата. След това усетих да се разказват стари вицове в малко по-разтегнат и хорър вариант. За пример давам "Костенурките". Това със сигурност не ми допадна. Но сред множеството от къси разкази има и доста добри попадения!
В множество разкази има оригинални и много потентни идеи, но в почти нито един от тях не ми хареса как са развити. Усещах текстовете повече като упражнение по творческо писане, без реална представа защо са написани и какво биха могли да ни кажат.