В условията на финансова и икономическа криза, започнала през 2008 г., качеството на труда като че ли отстъпва водещата си позиция в европейския дневен ред с оглед на запазване на работните места, но остава ключов елемент от европейския социален модел. Книгата представя социологически анализ на данни, набрани в рамките на европейския изследователски проект „WALQING – Качество на труда и живота при новоразкритите работни места в Европа“. Анализът се ограничава до изследването, проведено България, и се фокусира върху условията на труд в сметосъбирането и строителството – сектори, често свързвани с несигурност на заетостта, ниско заплащане, ниска квалификация на работната ръка. Ключова е тезата, че в тези дейности на икономиката в България доминира принудителната гъвкавост, която е основно в интерес на работодателите. А принудителната гъвкавост води до динамичното развитие на двойствен пазар на труда и на организация на труда, която не може да компенсира негативните ефекти за работещите. Резултатите от изследването са представени в три глави. В първата глава се анализира въздействието на основни елементи на условията на труд – формата на трудовата заетост, работното време и заплащането на труда – като детерминанти на несигурност на работното място. Предмет на изследване във втората глава са организацията на труда, на придобиването на умения и на „гласа“ на работещите. В трета глава се засягат проблеми при условията на труд на работещите бедни в сметосъбирането и строителството. Работата ни по изследването на качеството на труда показва, че то е проблематично в изследваните сектори. Важен фактор за допълнителното му влошаване, който разглеждаме, е проявлението на кризата. Натискът на свитите пазари върху заетостта е изключително сериозен, както показва ситуацията със строителството. Това води до много по-малък обем дейности, а това е валидно не само за разглежданите два сектора. Настоящият анализ представлява принос към изследването на труда в България. Фокусът върху проблемните сектори на нискоквалифицирания труд позволява да бъде дадено обяснение на разликите между очакванията на политиките и на реалното състояние на условията на труд в компаниите. Критичният анализ откроява механизмите за принудителната гъвкавост и ограничената сигурност, за липсата на механизми за автономия, за придобиване на умения, за слабия глас на работещите – тези характеристики илюстрират значителна част от заетостта в България. Този анализ е важен не само от гледна точка на процесите в българското общество, но и от гледна точка на дебатите за бъдещето на европейския социален модел.
Книгата е с обем 264 с., издадена от Издателство „Изток-Запад“, 2014, ISBN 978-619-152-546-1.