Интригуващи истории на лекувани пациенти. Въпреки това повечето истории са доста крайни случаи, че дори и нетипични според мен примери, т.е. извадени от общия стандартен сценарий, имащи за цел да подчертаят твърденията на д-р Сежер. Книгата е полезна с това, че хвърля светлина и е нов прочит на наболели проблеми като хранителни разстройства, наркотични зависимости, психопатии. И все пак авторката подчертава, че крайният резултат, т.е.съзрелият възрастен, е продукт на множество неизвестни - не можем да обясним изцяло отклоненията чрез грешките при отглеждане в кърмаческа възраст. (Аз поне не си обяснявам проявлението на анорексия и булимия в късна възраст/юношество например, единствена с прехранването на кърмачето.)
Увлекателна и интересно написана, единствените ми забележки към книгата бяха, че на места преходът от тема в тема не е плавно осъществен. Общо взето, пише като клиницист, а не като академик. Но пък информацията - за практиката й, за начина, по който е организирана соц. система в страната, в която практикува - е (почти) безценна. p.s. И към превода леки забележки - няма подсъзнавано, има НЕсъзнавано. Също мисля, че изрази като "едва току" не би трябвало да се намират в подобна книга.