Всичко това е адресирано до студентите на проф. Юлия Огнянова, но не само. Защото за много хора именно Юлия е тяхната академия, без да са били нейни студенти. Говоря не само за актьори и режисьори. Мисля дори, че точно затова Юлия Огнянова изпитваше известни задръжки да завърши своето писмо-обещание и завещание. Казваше, че „ако гледа с едното око към едните, с другото – към другите, дали няма да стане разногледа…” Защото тя като майка имаше отговорността към всички. Сигурна съм в това. Както съм сигурна, че завещанието й по някакъв начин е отправено и би било полезно и на тези, които тепърва ще влязат в храма на Мелпомена.
Юлия Андреева Огнянова е български режисьор и актриса.
Родена е в град София на 22 февруари 1923 г. Завършва през 1953 г. ГИТИЗ Москва специалност театрознание при професор П. Марков. Първата ѝ постановка като режисьор е „Всяка есенна вечер”, представена в Драматичния театър в Бургас през 1959 г. В периода 1957-1960 е драматург в драматичния театър в Бургас, след това става режисьор в театър „Трудов фронт” (1960 – 1964), а от 1972 до 1975 работи в Театър 199. Между 1975-1978 е в Драматичния театър в Пловдив. Преподава режисура във ВИТИЗ, нейни студенти са Теди Москов, Мая Новоселска, Александър Морфов, Васил Василев-Зуека.