Силуети и портрети из литературата и изкуството

Симеон Радев - Неиздавани ръкописи #4

by Симеон Радев

Възможно е почитателите и познавачите на творчеството на Симеон Радев да бъдат изненадани от четвъртия том от поредицата „Неиздаван ръкопис“, защото в него рядко се говори за история и политика. „Силуети и портрети из литературата и изкуството“ е своеобразен преглед на българския културен живот от първата половина на XX век и неговите най-бележити представители, с голяма част от които авторът е бил близък приятел: писателите Елин Пелин, Кирил Христов, Александър Балабанов, д-р Кръстю Кръстев, П. К. Яворов, Г. П. Стаматов, П. П. Славейков, Данаил Крапчев, Димо Кьорчев, Трифон Кунев, Димитър Бояджиев, Кирил Гривек, Стефан Мокрев; след тях, през театралните завеси, зърваме силуетите на Николай Лилиев, Йозеф Шмаха и Маня Икономова, а в третата част стигаме до портретите на художниците Жорж Папазов, Жул Паскин, Бенчо Обрешков, Иван Шошков, Нягул Станчев, Константин Щъркелов, Александър Божинов, Иван Славов.

За да не бъдем обвинени в пристрастност към българското, трябва да споменем и блестящите материали на Симеон Радев за чуждeстранните литературни представители Жозе-Мария де Ередия, Жан Лорен, Джозуе Кардучи, Пол дьо Шеврмон, както и отзивите му за френските импресионисти Албер Бенар, Йожен Кариер, Едуард Мане, Клод Моне. В четвъртия раздел на този том е включена неозаглавена пиеса на Симеон Радев. Редакционният екип си позволи да стане неин кръстник, но ще оставим читателя да оцени сам достойнствата й.

Останал в българската журналистика със своя неповторим начин и стил на общуване със събеседника, самият Симеон Радев нерядко е обект на журналистически интерес. Тук са поместени едни от най-интересните му интервюта - пред Коста Попов, Никола Пенчев, Христо Бръзицов, Норберт Рандов, Петко Тихолов и Тамара Джеджева, в които той говори за себе си, споделя плановете си и коментира културните събития.

516 pages, Paperback

Published January 1, 2018

About the author

Симеон Трайчев Радев е виден български писател, дипломат, историк, революционер и публицист от Македония. Автор е на „Строителите на съвременна България“ – едно от най-важните историографски изследвания в българската литература.

Симеон Радев е роден на 7 (19) януари 1879 година в град Ресен, тогава в Османската империя. Дядо му Раде е родом от село Съпотско, преселник в Ресен, забогатял от търговия с плодове и зеленчуци по време на Кримската война, а баща му е виден ресенски чорбаджия. Другият му дядо Коте Низам е служил в Цариград при княз Стефан Богориди. Брат му Владимир Радев е учител.

Симеон Радев учи първоначално в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля. След това е изпратен със стипендия на Българската екзархия във Френския султански лицей „Галатасарай“ в Цариград. На 16-годишна възраст през 1895 г., на път за Цариград, в Бошнак хан в Солун заедно с Владимир Робев е заклет за член на ВМОРО лично от Гоце Делчев. В Цариград става член на местния комитет, начело с Димитър Ляпов, като в него, освен Радев, членуват Никола Милев, Владимир Робев и други. Като член на революционната организация той участва и в акциите на Цариградския комитет по връчването на Проекта за реформи в Македония и Одринско по време на посещението в Цариград на княз Фердинанд, д-р Константин Стоилов и ген. Рачо Петров през 1896 г.

След като завършва лицея в Цариград, Радев заедно с Владимир Робев заминава да учи право в Женевския университет, където техен състудент е Венелин Ганев. В Женева в 1900 – 1901 година двамата редактират революционния вестник „Ефор“. Радев учи право и в Париж. По-късно Робев помага на Радев в издаването и на „Мувман Маседониан“ в Париж, на който Робев е секретар на редакцията под името Владимир Долин (Doline)

По времето, когато е в Швейцария Радев общува с българските анархисти, които по това време са активни участници в борбите за освобождението на Македония и Одринско. В Женева той живее заедно с Михаил Герджиков и поддържа тесни връзки с Георги Стаматов. Контактува и с анархиста Петър Манджуков, с когото обменят информация за дейността на анархистката „Женевска група“ и солунските атентатори. Подробностите по атентатите Симеон Радев уточнява на срещи в Женева с ръководителя на атентаторите Йордан Попйорданов – Орцето. Получените средства от ЦК на ВМОРО и от ВМОК, Орце се постарава да върне, декларирайки по този начин независимостта на българските анархисти и от двете организации. За тази цел преди атентатите Орце ще сключи застраховка „живот“ пред Американска застрахователна компания, която след неговата гибел е изплатена на Симеон Радев, който изпълнява обещаното да върне дълговете.

В това време той участва активно и в дейността на Върховния македоно-одрински комитет в София и сътрудничи на неговия орган – вестник „Реформи“, изпращайки статии от чужбина още докато е студент. Отдаден вече страстно на журналистика в най-широк обхват, от 1901 година става редовен сътрудник на вестник „Вечерна поща“ на Стоян Шангов, като кореспондент в чужбина, а в 1903 година постъпва на работа в редакцията.

Радев е привърженик на Борис Сарафов и в 1901 година успява да го убеди да не се оттегля от поста председател на Върховния комитет в полза на Иван Цончев, тъй като така организацията ще се овладее от двореца.

В 1904 година във Виена той установява контакт с ръководителите на Втория интернационал Георгий Плеханов и Виктор Адлер. Плеханов се ангажира на по-късна среща със Симеон Радев и Борис Сарафов да постави македонския въпрос на разискване пред конгресите на Интернационала. В 1905 година (по покана на Павел Генадиев) Симеон Радев заедно с Александър Балабанов става редактор в списанието „Художник“, което излиза от 1905 до 1909 година. След Хуриета от 1908 година Радев участва в създаването на Съюза на българските конституционни клубове. От неговите писма от Солун до д-р Никола Генадиев черпи информация сам княз Фердинанд и те изиграват определена роля и за неговото навлизане в дипломатическата кариера. От турс