What do you think?
Rate this book
Тъмното
Роман, който започва като приказка, за да прерасне в демонична гротеска, шарж и послание.
400 pages, Paperback
First published January 1, 2000
2 people want to read
About the author
Кина Къдрева
9 books3 followersКина Христова Къдрева е българска детска писателка, автор на проза и поезия, редактор на детското предаване „Лека нощ, деца!“. Приказките ѝ са включени в учебниците за началния курс на българското училище, а творчеството ѝ се изучава в педагогическите специалности на висшите учебни заведения.
Кина Къдрева е родена в Бургас, в семейство с богати духовни традиции. Израства със стиховете на Петко Славейков и Иван Вазов, Чичо Стоян и Дора Габе. Учи първо в „Св. Княз Борис І“, а после в девическата гимназия „Константин Фотинов“. Написва първото си стихотворение в трети клас, на 9-годишна възраст.
След като завършва българска филология в Софийския университет, Къдрева започва да пише детски приказки. Първите ѝ две книги – „Милкиното дръвче“ и „Синята камбанка“ – са подписани за печат от Емилиян Станев, а като редактор на третата ѝ книга „Зайчето и момчето“ поетесата Леда Милева е толкова впечатлена, че след като поема директорския пост в Българската национална телевизия, кани Къдрева за редактор на предаването „Лека нощ, деца!“. За него тя създава сценарии за детски телевизионни пиеси, приказки за „лека нощ“, разкази и весели стихчета за най-малките. По нейна идея е създаден цикъл от творчески портрети на български автори за деца, както и цикъл от нейни приказки, разказвани от Невена Коканова.
Носител на почетен Андерсенов диплом, присъден ѝ от Международния съвет за детска и младежка книга към ЮНЕСКО. Името ѝ е вписано в Почетния списък на най-добрите автори за деца и млади хора на планетата.
Кина Къдрева е родена в Бургас, в семейство с богати духовни традиции. Израства със стиховете на Петко Славейков и Иван Вазов, Чичо Стоян и Дора Габе. Учи първо в „Св. Княз Борис І“, а после в девическата гимназия „Константин Фотинов“. Написва първото си стихотворение в трети клас, на 9-годишна възраст.
След като завършва българска филология в Софийския университет, Къдрева започва да пише детски приказки. Първите ѝ две книги – „Милкиното дръвче“ и „Синята камбанка“ – са подписани за печат от Емилиян Станев, а като редактор на третата ѝ книга „Зайчето и момчето“ поетесата Леда Милева е толкова впечатлена, че след като поема директорския пост в Българската национална телевизия, кани Къдрева за редактор на предаването „Лека нощ, деца!“. За него тя създава сценарии за детски телевизионни пиеси, приказки за „лека нощ“, разкази и весели стихчета за най-малките. По нейна идея е създаден цикъл от творчески портрети на български автори за деца, както и цикъл от нейни приказки, разказвани от Невена Коканова.
Носител на почетен Андерсенов диплом, присъден ѝ от Международния съвет за детска и младежка книга към ЮНЕСКО. Името ѝ е вписано в Почетния списък на най-добрите автори за деца и млади хора на планетата.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
Did not finish
January 10, 2018Пътни бележки:
~ Добре започва тая приказка за Фирмата Държава, в която Тъмното най-сетне събрало кураж да излезе на светло...
Добре ли? Тая „приказка“ направо започва страшно!
~ ... но след първите петдесет страници спирам. Комбинацията от приказка и сатира ме измъчва: заради приказния елемент се настройвам отворено по детски – и сатирата веднага се вмъква и започва да хапе; а ако се настроя за сатира, тоест слагам бариера между мен и всеки герой (понеже е „герой“), детското настроение започва да ми досажда. Всъщност май не съм попадал на друг текст, който смесва точно тия два подхода. При мен брутално не работи. :(
~ Добре започва тая приказка за Фирмата Държава, в която Тъмното най-сетне събрало кураж да излезе на светло...
Добре ли? Тая „приказка“ направо започва страшно!
~ ... но след първите петдесет страници спирам. Комбинацията от приказка и сатира ме измъчва: заради приказния елемент се настройвам отворено по детски – и сатирата веднага се вмъква и започва да хапе; а ако се настроя за сатира, тоест слагам бариера между мен и всеки герой (понеже е „герой“), детското настроение започва да ми досажда. Всъщност май не съм попадал на друг текст, който смесва точно тия два подхода. При мен брутално не работи. :(
Displaying 1 of 1 review