Някога, някога... Дневници, I част

by Недялко Йорданов

Недялко Йорданов очертава един нов и неочакван път към себе си, като издава в трилогия своите съкровени ученически и студентски дневници.
Първата книга събира пълния текст на три тетрадки на 16-19-годишния тогава младеж с най-интимните му мисли и чудесните му ранни творби. Нито едно от двете не звучи по младежки наивно, напротив – разкрива се един завършен и силен характер на човек, който знае какво иска и как си представя живота: "Как ми се иска да стана известен поет, как страшно ми се иска, – споделя той. – Чувствам толкова много сили за това. Това е била мечтата ми от седемгодишна възраст."
Авторът ни пренася като с машина на времето в средата на ХХ век и този филм съвсем не е черно-бял. Героите, емоциите, случките са толкова наситени, пъстри, болезнени или щастливи, че всичко се оцветява от искреността на прекрасните чисти момчешки думи, написани с таланта на големия творец.
Срещаме Недялко Йорданов като единайсетокласник в бургаското Трето смесено училище, където се ражда първата му голяма любов, която го вълнува дълго. Виждаме отношенията на обич и доверие в семейството му, специалната връзка с неговата любима учителка, която му помага в премеждията на израстването. Разбираме за трудни житейски решения – дали да избере амбициозното дипломатическо поприще, или да остане верен на себе си, на литературата и на своята крилата поетична муза.
„Моят дневник е искрен и откровен и това е най-важното“ – е написала ръката на момчето Недялко Йорданов. За него той е „прецизно и подробно огледало на човешките преживявания, без никакво лъжливо отражение!“.
Много от стихотворенията, които са се родили на страниците на този дневник, не са били публикувани до сега и за пръв път ще стигнат до читателите.

352 pages, Paperback

Published November 1, 2017

About the author

Недялко Йорданов е поет и драматург, роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. - българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1962 - 1963 г. работи като учител в Малко Търново.
От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 - 1988 г. е главен редактор на Алманах “Море”. През 1990 г. става драматург в театър “Възраждане” – София.
Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици.