Клуб "Анонимна лакомия" е криминален чиклит роман. Действието се развива в наши дни. И има какво ли не – убийство, любов и много хумор, но благодарение на главната героиня, този роман ни говори още и за други сериозни неща – за страховете ни, болките ни, за това колко е страшно да бъдеш различен.
Добре дошли в света на младата и красива богаташка Доротея Миланова! Дора и нейните приятелки се забъркват в най-различни шокиращи, комични, любовни и криминални истории, разказани от Кристина Маринова. С остроумие и забележително чувство за хумор, авторката описва живота в средите на новото поколение еманципирани градски жени, опасностите от виртуалната комуникация и контраста между различните социални статуси. Запознайте се с Доротея, Силвия, Марго, Антония, Павлина, Адела и Цветана, и се потопете в тяхната вълнуваща и загадъчна история. Гарантираме ви, че няма да я оставите, докато не затворите и последната страница.
Божкеее … , Няма такава лакомия ! Излапах я тая книга като „ стой та гледай ! „ . Голям сеир ! Викам на мойто „ милото „ – не ма закачай , яж там квот намериш , щот днес не съм готвила … Аа , напрайх палачинки , ама те са си за мен ;) И тъй , тая „ …Лакомия … „ извади от мен такава лакомница , че срам ма е да ви пиша ! Изядох де що имаше шоколад из къщи , изведнъж ми се припи и нещо твърдичко , дето да ходи на шоколада и на всичкото от горе , не стига че вече отдавна не съм пушачка – ми се припушиха цигари зверски ! Изобщо всичко забранено ми се приправи , учудващо за мен без всякакви угризения ! Знам сега за какво си мислите , ама – не ! Не познахте , а пък и да сте – няма да си призная ! Заразна е тая книга да знаете , ако не ви е здрав ангела – не знам . Шегувам се – прекрасна Е ! Какво ми хареса най-много ли ? Всичко . Хареса ми дори това , дето по принцип не го харесвам . И това е най-големия дар за мен от нея ! Благодаря ти Кристина Маринова ! <3 Сприятелих се признавам си малко бавно с главната героиня , но Доротея Миланова ме спечели с безпардонната си откровеност и честност , понякога граничещи с грубост и изглеждащи в очите на другите като жестокост , безпощадност и безчувственост . Сюжета ми напомня „Сексът и градът „ , но в български вариант или по-скоро русенски , което за мен бе очарователно ! Няма да анализирам книгата , защото не съм литературен критик ( и Слава Богу ! ) , нито ще издам повече от съдържанието и , защото това би ви лишило от едно извънредно удоволствие , а само ще споделя своите ползи от прочитането и ! Освен , че неприлично много се забавлявах , смях се и ревах с глас , се сдобрих с всички аспекти от себе си , чиито превъплъщения открих в образите на главната героиня и нейните верни приятелки ! Видях ясно отраженията на всички стереотипи , вярвания , модели и заблуди , които ни спъват и ни пречат да бъдем щастливи . Изправих се заедно с Доротея пред нейните , но и пред припознатите и като мои собствени страхове . Споделих мечтите , копнежите и страстите на героинята . Присъединих към себе си тези части от нея , които първосигнално ме отблъснаха , с които не бях съгласна и исках да поправя . Прегърнах всичките и противоречия и заблуди , не ги одобрявах , но ги приех . И се почувствах по-истинска , по-цяла , по себе си ! Почувствах се по-добра своя приятелка . По - пораснала . И по-осмеляваща се съвсем откровено и честно да бъда себе си , напълно осъзнаваща , макар и непримирима понякога със своята не съвършеност и тази на другите ! Благодаря ти много , Доротея и на теб Кристина , и на себе си , че допуснах и случих тази среща ! <3 Само от едно НЕ съм доволна – нямам автограф ! Кво да се прави не искам много , искам всичко ! Но пък живота не е идеален , въпреки това е прекрасен и неповторим ! <3 Обичам се !!!! И теб също !
P.S. Не се подвеждайте по моите вятърничави писания , в книгата са разгледани много сериозни и важни теми според мен и имащи пряко отношение към всеки един от нас заедно и поотделно . По естествен и последователен начин книгата сякаш те заставя не само да си зададеш много въпроси , но и да им намериш отговорите поне за себе си и да ги заявиш честно , макар и пристрастно . Което събуди огромен респект в мен към авторката ! Адмирации
Тая "Лакомия" ми изяде ушите, опс, очите. Не я оставих докато не я изчетох, а на следващия ден ходих като маносана :) Криси е уникален образ, с който имах удоволствието да се запозная лично наскоро и смея да твърдя, че ми става любима дружка в идеите, които бръмбърите ми нонстоп раждат. Нейната уникалност се е отразила и в стила й на писане. В книгата има за всекиго по нещо - малко дамско писане, много дамско разсъждение, и любов, и ярост, и крими сюжет. А хумора - то това трябва да се прочете! На места така се смях, че леглото се тресеше. И пак да споделя - не ме бива по ревютата никак, но препоръчвам - прочетете "Лакомията" - ще поискате още и още от Кристина!
Още когато прочетох за първи път тази книга, в началото на 2018 г. , реших, че не мога да я поставя в графата “весело криминале”, защото макар да е изпълнена с жизнерадостен хумор и да има вплетен в сюжета ѝ криминален елемент, според мен тя има по- дълбоко послание.Зад смешното и фриволното в романа, се появяват някои сериозни общочовешки проблеми- за отчуждението и неразбирането помежду ни; за битката, която, обезпокоени да не ни бъде лепнат етикет като нестандартни и различни, водим, най- често със себе си; за любовта, за доброто, за парите и тяхната истинска и фалшива сила, пък и много други въпроси, над които всеки все някога е будувал.Книгата на Кристина Маринова отразява една щриха от съвременния български живот, но разказаното от авторката, нейните герои, мислите им, поведението им, се отнасят за днешната действителност, в света. Основната героиня- Доротея Миланова, би могла да живее навсякъде със своята водеща към конкретни действия необходимост да допълни добре подредения си живот с ново предизвикателство в полза за другите.Този роман ме подтикна да се замисля,че анонимни лакомници, по някакъв начин, сме всички- имаме си по нещо, което ни се иска да постигнем, но пък и не сме съвсем сигурни дали трябва да го правим, след като точно то ще ни нареди до другите, от които се различаваме, на които и искаме, и не искаме да приличаме.Беше истинско удоволствие да го прочета .
Скоро не съм чела книга, която толкова да ме изнерви с неиздържан сюжет. Оставям 2 точки, защото книгата е увлекателна и има потенциал.
Първо: тази книга сякаш е писана през 90-те години на миналия век. Всички пушат постоянно и навсякъде, но това не е единственият проблем. Изказът, начинът на поднасяне на фактите, поведението на героите навява за този период.
Криминалната част е пълен абсурд, по-добре да я нямаше. Но без нея съвсем нищо нямаше да остане от тази книга, защото любовната част е ужасно клиширана.
Мисля, че в тази книга основните проблеми са два: 1. Авторката не е направила достатъчно проучвания по темите, за които пише, особено криминалната част. 2. Не е имало редактор, който да озапти лиричните отклонения на авторката и да канализира сюжета.
Отделно няма никакъв смисъл от поне 80% от философските изблици на главната героиня. Любовната интрига виси като недовършена… И още много неща, които не искам да издавам заради тези, които все пак решат да прочетат романа.
Не искам да обидя авторката - уважавам всеки, който си е направил труда да напише книга. Това произведение обаче е много наивно и не съвсем изпипано.