Този сборник с разкази "Заключени врати" е първа книга на софийската юристка Даниела Богоева-Гюргакова, но пък каква книга!
Веднага те хваща и те впечатлява с неочаквани и нехарактерни превъплъщения в българската и чуждата действителност, в миналото и в настоящето.
С дълбоко и вярно чувство за историзъм и с проницателен психологически поглед авторката ни повежда през времето и пространството, за да ни внуши своето естетическо верую, че въпреки непредвидените житейски обстоятелства ние трябва да съхраняваме и доказваме своята човешка същност, да бъдем човеци.
акад. Марин Кадиев,
председател на Съюза на независимите български писатели
Да започна ли с разкриване на една тайна? Едвам се навих :) Чел съм разказите на Даниела още преди да ги събере в тази книга. Но първо за самото книжно тяло. Дори и само от него си личи, че авторката е перфекционист - рисувана по поръчка корица, дебела и бяла хартия, перфектен печат, шрифтове и оформяне. Просто майсторска работа! Поздравления за издателството!
А разказите... трудно се описва букетът от теми, емоции и похвати, които използва Даниела, за да направи читателя съпричастен с изживяванията, вътрешните борби и перипетиите, през които преминават героите ѝ, характеризиращи се с пълнокръвност и реализъм, от които чак физически боли. Още когато прочетох първите ѝ разкази и романи, аз знаех, че пред мен стои завършен писател, извървял дълъг път, за да постигне това съвършенство. Още тогава знаех, че Дани има място сред най-големите имена на българската белетристика и поезия (стискам палци да издаде и стихосбирка скоро, както и РОМАН :) ). А това се доказва и от все повечето награди, които авторката получава! Много се радвам, когато видя, че талантът на даден автор е подплатен със самокритичност и скромност, с огромно трудолюбие и желание за непрестанно развитие.
Прекрасен дебют с разкошен сборник, който според мен е задължително да си купите и прочетете. Всеки един от разказите ще докосне душата ви, ще насълзи очите ви и ще ви накара да се замислите, защото там, зад емоциите и личните драми на героите има силни и общовалидни социални послания, истини за живота, за хората, за мястото ни във вселената и т.н., и т.н.
Благодаря за пълноценното четиво, Дани! Сигурен съм, че огромните успехи са пред теб и ще покоряваш литературните върхове един след друг, така както ти си знаеш - истинска, земна, чувствителна, талантлива, силна, целеустремена и работлива.
А за читатели: Следете за името Даниела Богоева - Гюргакова! Има за какво!
Сборникът е жива емоция! Нямаше разказ, който да не ме разсмя или разплака, но трябва да призная, че сълзите преобладаваха. Даниела Богоева е разгърната всяко едно емоционално кътче в човешката душа, което изобщо може да съществува. Сред страниците на книгата ще намерите много болка и страдание, много мъка и отчаяние, но и много вяра, любов и човещина.
Силен дебют на Даниела Богоева! Разказите отвеждат читателя не само в различни точки на света, но и в дълбините на съзнанието на героите, осмеляват се да говорят за скритото, за необичайното, дори за срамното. Сюжетите са интересни и завладяващи, богатството на идеи е впечатляващо! Очаквам с нетърпение следващи книги от Даниела!
"Заключени врати" не е от книгите, които изчитам на един дъх, а после също толкова бързо забравям. Умишлено проточих четенето, защото не исках да стигам до края - започнах сборника (който е и литературният дебют на Даниела Богоева) непосредствено след появата му и когато и да последва нов, няма да ми се стори достатъчно скоро. Книгата ме очарова с красивия си език, дълбочината си, персонажите и случките, които оживяват и се разгръщат пред читателя. Даниела Богоева пише с лекота и майсторство, същевременно с много топлота и разбиране на човешката душевност. Няма слаб разказ, като най-силно ми въздействаха и знам, че ще препрочитам многократно "Заключени врати", "Писмата от татко", "Небеса в пламъци", "Къщата, която не заживя истински" и "Душа струна".
Трудно е да се обхване цялото съдържание на сборника с няколко думи. Събраните тук истории са различни като настроения, стил, внушения, символика, теми... Разнородни сюжети, чувства, герои и дори епохи. Но зад богатото разнообразие неизменно има една обща черта – няма безсмислен произвол, няма дори разказ заради самия разказ. Усещането, стилът и идеята са събрани в еднородно цяло. Всеки разказ е един завършен, пълнокръвен, пулсиращ от живот свят. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Това, което ми направи силно впечатление в тези разкази е тяхната разнородност и същевременно – нишката на човещина, обединяваща ги в едно. В един момент си в съзнанието на стара японка, която преживява наново ужасяващите бомбардировки над Хирошима; в следващия си жител на гръцки остров, тръгнал да търси съкровище; после оцелял наследник на великата империя на ацтеките, паднала под испанско владичество; после обикновен американски младеж, борещ се да осигури добро бъдеще за малката си сестра; после възрастен българин, завърнал се в разрушеното си родно село…всички тези образи са наглед безкрайно различни, но съпреживяването им те оставя с едно и също чувство – чувството на победа. Победа над отчаянието, безпомощността, безверието. Победа на човека над античовека. В най-класическия смисъл – победа на доброто над злото. Радвам се, че попаднах отново на истории, които са не само изключително развлекателни, но и изпълнени със светлина.