Стефан Стамболов – революционер без революция

by Веселин Игнатов, Николай Киров (Cover)

Не е задължително човек да бъде значима обществена фигура, за да се изкривят за добро или за зло делата му. Мащабът на деформацията обаче е правопропорционален на величината на дееца. Емблематични са случаите на колосите Левски и Ботйов, за които са изказани и притурени толкова недомислици и глупости. И за Стамболов са ни нужни повече от две ръце, за да отброим с пръстите им всички исторически несъответствия, които му приписват.

Той има своето място, постижения и заслуги в историята, но те не ни освобождават от задължението да не подминаваме със снизхождение неговите грешки и провали, нито да поддържаме сляпото преповтаряне на неистини за ролята му в националната революция. Време е да надмогнем индулгенцията на държавничеството му в свободна България и да преразгледаме хладнокръвно стореното от Стамболов в годините на игото.

128 pages, Paperback

Published September 8, 2017

Reviews

[Христо Иванов · Rating 1 out of 5]

Книгата съвсем спокойно можеше да бъде наречена и „Храчка върху Стамболов” или пък просто да се заложи някой от обидните епитети, които употребява авторът по прийом на Емил Джасим - „едно дете ми написа на лист, че Левски е лайно”...
Изключително демонизиран, като авторът се обляга/използва за което основно цитати от разни меко казано недостоверни сайтове и форуми, както и от днешни историци.
Да, Стамболов не е революционер в пълния смисъл на думата, да, далеч е от Левски и Раковски, например, в това си качество. Но Стефан Стамболов е този български политик, който в най-пълен смисъл заслужава да се нарече ДЪРЖАВНИК. Въпреки кусурите ми - бил е разхайтен любовник, да, бил е до някъде даже деспотичен, да.

Но в никакъв случай не е демон. Нито той, нито Никола Обретенов, нито Захари Стоянов, нито Страшимиров...

Далеч от обективното е да не се направи ни най-малка съпоставка...