Мислите на обичания поет за живота и смъртта, за младостта и старостта, за вдъхновението, за обичта и близостта, за времето, в което живеем, са облечени в прелестните, напевни, емблематични за творчеството му рими.
Неговите "словесни ребуси за любовта", мъката му по изгубените за родината българчета, копнежът му да се посвещава на своята лирична муза всекидневно, да не замлъква перото му задълго, са само част от темите.
О, боже, закъде съм... Шегата настрана. Почти не се заглеждам във хубава жена. Сънят ми е реалност... Реалността е сън... И значи... И изобщо... И въобще... Мрън-мрън!
Недялко Йорданов е поет и драматург, роден на 18 януари 1940 г. в Бургас. Завършва гимназия в родния си град, а през 1962 г. - българска филология в СУ “Св. Климент Охридски”. През периода 1962 - 1963 г. работи като учител в Малко Търново. От 1963 до 1983 г. е драматург на Бургаския драматичен театър. През 1980 - 1988 г. е главен редактор на Алманах “Море”. През 1990 г. става драматург в театър “Възраждане” – София. Започва да публикува през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт" (Бургас). Активно сътрудничи на периодичния печат. Превежда поезия от руски и турски език. Негови произведения са превеждани на руски, полски, немски и други езици.