What do you think?
Rate this book
Шемет на скептицизма
Роденият през 1911 г. в Разшинари до Сибиу (Румънска Трансилвания) Емил Мишел Чоран, завършва философския факултет на Букурещкия университет, специализира една година в Берлин и от 1937 г. до смъртта си (април 1995 г.) живее в Париж, Франция. „Шемет на скептицизма“ – заглавие, предложено от преводача Красимир Мирчев – е том, чието съдържание е уточнено през март 1990 г. в мансардното апартаментче на парижкия площад „Одеон“, където писателят прекарва повече от четирийсет години. Издаден за пръв път през 1996 г., той съдържа изцяло три от десетте книги, написани от Чоран на френски – втората, шестата и предпоследната, и е побрал някои от най-кратките текстове на автора, както и най-дългия. Това е относително пълно представяне на темите, до които се докосва мисълта на Чоран, огласяване на постоянните, дори натрапчиво звучащи в нея мотиви.
360 pages, Paperback
Published January 1, 2017
2 people are currently reading
28 people want to read
About the author
Emil M. Cioran
179 books4,415 followersBorn in 1911 in Rășinari, a small village in the Carpathian Mountains of Romania, raised under the rule of a father who was a Romanian Orthodox priest and a mother who was prone to depression, Emil Cioran wrote his first five books in Romanian. Some of these are collections of brief essays (one or two pages, on average); others are collections of aphorisms. Suffering from insomnia since his adolescent years in Sibiu, the young Cioran studied philosophy in the “little Paris” of Bucarest.
A prolific publicist, he became a well-known figure, along with Mircea Eliade, Constantin Noïca, and his future close friend Eugene Ionesco (with whom he shared the Royal Foundation’s Young Writers Prize in 1934 for his first book, On the Heights of Despair).
Influenced by the German romantics, by Schopenhauer, Nietzsche, and the Lebensphilosophie of Schelling and Bergson, by certain Russian writers, including Chestov, Rozanov, and Dostoyevsky, and by the Romanian poet Eminescu, Cioran wrote lyrical and expansive meditations that were often metaphysical in nature and whose recurrent themes were death, despair, solitude, history, music, saintliness and the mystics (cf. Tears and Saints, 1937) – all of which are themes that one finds again in his French writings. In his highly controversial book, The Transfiguration of Romania (1937), Cioran, who was at that time close to the Romanian fascists, violently criticized his country and his compatriots on the basis of a contrast between such “little nations” as Romania, which were contemptible from the perspective of universal history and great nations, such as France or Germany, which took their destiny into their own hands.
After spending two years in Germany, Cioran arrived in Paris in 1936. He continued to write in Romanian until the early 1940s (he wrote his last article in Romanian in 1943, which is also the year in which he began writing in French). The break with Romanian became definitive in 1946, when, in the course of translating Mallarmé, he suddenly decided to give up his native tongue since no one spoke it in Paris. He then began writing in French a book that, thanks to numerous intensive revisions, would eventually become the impressive 'A Short History of Decay' (1949) -- the first of a series of ten books in which Cioran would continue to explore his perennial obsessions, with a growing detachment that allies him equally with the Greek sophists, the French moralists, and the oriental sages. He wrote existential vituperations and other destructive reflections in a classical French style that he felt was diametrically opposed to the looseness of his native Romanian; he described it as being like a “straight-jacket” that required him to control his temperamental excesses and his lyrical flights. The books in which he expressed his radical disillusionment appeared, with decreasing frequency, over a period of more than three decades, during which time he shared his solitude with his companion Simone Boué in a miniscule garret in the center of Paris, where he lived as a spectator more and more turned in on himself and maintaining an ever greater distance from a world that he rejected as much on the historical level (History and Utopia, 1960) as on the ontological (The Fall into Time, 1964), raising his misanthropy to heights of subtlety (The Trouble with being Born, 1973), while also allowing to appear from time to time a humanism composed of irony, bitterness, and preciosity (Exercices d’admiration, 1986, and the posthumously published Notebooks).
Denied the right to return to Romania during the years of the communist regime, and attracting international attention only late in his career, Cioran died in Paris in 1995.
Nicolas Cavaillès
Translated by Thomas Cousineau
A prolific publicist, he became a well-known figure, along with Mircea Eliade, Constantin Noïca, and his future close friend Eugene Ionesco (with whom he shared the Royal Foundation’s Young Writers Prize in 1934 for his first book, On the Heights of Despair).
Influenced by the German romantics, by Schopenhauer, Nietzsche, and the Lebensphilosophie of Schelling and Bergson, by certain Russian writers, including Chestov, Rozanov, and Dostoyevsky, and by the Romanian poet Eminescu, Cioran wrote lyrical and expansive meditations that were often metaphysical in nature and whose recurrent themes were death, despair, solitude, history, music, saintliness and the mystics (cf. Tears and Saints, 1937) – all of which are themes that one finds again in his French writings. In his highly controversial book, The Transfiguration of Romania (1937), Cioran, who was at that time close to the Romanian fascists, violently criticized his country and his compatriots on the basis of a contrast between such “little nations” as Romania, which were contemptible from the perspective of universal history and great nations, such as France or Germany, which took their destiny into their own hands.
After spending two years in Germany, Cioran arrived in Paris in 1936. He continued to write in Romanian until the early 1940s (he wrote his last article in Romanian in 1943, which is also the year in which he began writing in French). The break with Romanian became definitive in 1946, when, in the course of translating Mallarmé, he suddenly decided to give up his native tongue since no one spoke it in Paris. He then began writing in French a book that, thanks to numerous intensive revisions, would eventually become the impressive 'A Short History of Decay' (1949) -- the first of a series of ten books in which Cioran would continue to explore his perennial obsessions, with a growing detachment that allies him equally with the Greek sophists, the French moralists, and the oriental sages. He wrote existential vituperations and other destructive reflections in a classical French style that he felt was diametrically opposed to the looseness of his native Romanian; he described it as being like a “straight-jacket” that required him to control his temperamental excesses and his lyrical flights. The books in which he expressed his radical disillusionment appeared, with decreasing frequency, over a period of more than three decades, during which time he shared his solitude with his companion Simone Boué in a miniscule garret in the center of Paris, where he lived as a spectator more and more turned in on himself and maintaining an ever greater distance from a world that he rejected as much on the historical level (History and Utopia, 1960) as on the ontological (The Fall into Time, 1964), raising his misanthropy to heights of subtlety (The Trouble with being Born, 1973), while also allowing to appear from time to time a humanism composed of irony, bitterness, and preciosity (Exercices d’admiration, 1986, and the posthumously published Notebooks).
Denied the right to return to Romania during the years of the communist regime, and attracting international attention only late in his career, Cioran died in Paris in 1995.
Nicolas Cavaillès
Translated by Thomas Cousineau
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
December 11, 2025
„Красотата” е като „котката на Шрьодингер” – може да я има, а може и да я няма. Зависи по какъв начин погледнеш на нея. Тя е в очите на съзерцателя.
Чоран е открил красивото там, където повечето хора отвръщат глава – в мрачното, гротескното, негативното. Намерил е достойнствата на тези явления и ги е превърнал в своя религия и философия. В думите и разсъжденията му, по един много странен начин, присъства именно нещо красиво. Един истински поет на отчаянието и скептицизма, с кауза да докаже, че смисъл и красота могат да бъдат открити дори в крайното отрицание. Че не е нужно винаги да се насилваш всячески да гледаш към розовата страна на живота или да се надигаш на пръсти, зорлем да надникнеш над негативното, което е застанало точно пред очите ти, тъй като животът има много страни и лица и трябва да бъде приеман в цялата си многостранност – доброто и злото.
Когато започнах да чета Чоран, някои неща звучаха малко крайно, малко като поза. Мислех си, че няма как да е чак толкова меланхоличен и искрено негативен. Но щом прочетеш за личния му живот и се поставиш на мястото му, разбираш, че той наистина просто си е такъв. Все пак е живял в едни от най-мрачните времена на човешката история. Роден в Трансилвания, вдъхновен от най-тежките западни философии – не е било трудно да се изгради в човек с афинитет към скептицизма. Но някак си през текстовете му прозира тъгата, която изпитва от всичко това. Колкото и шеметен да е неговият скептицизъм, човек остава с усещането, че Чоран не е радикален и напълно убеден. В някои от разсъжденията му има противоречия, което доказва, че той все пак е останал търсещ…
- „Обичаме… все пак; и това „все пак” покрива безкрай.”
- „Ако бях сигурен в безразличието си към спасението, нямаше да има по-щастлив човек от мен.”
Чоран иска да покаже, че позитивното мислене и нагласа не бива да се приемат като общовалидно полезни качества, а негативизмът – като табу за здравата мисъл. Човешката природа е различна и всеки трябва да намери своя тон и подходящ начин за изразяване на душевността си.
Афоризмите му са плод на много логическа мисъл, философски наблюдения, злободневни въпроси, вечни загадки и т.н. Сигурен съм, че дори крайните оптимисти биха могли да намерят по нещо за себе си в тях.
Цитати:
„Да страдаш - значи да произвеждаш познание”
„Няма нагледно средство да се покаже, че съществуването е за предпочитане пред несъществуването”
„В дъното на някаква преизподня сме, а всеки един от миговете ѝ е едно чудо”
„Думи на един просяк: „Когато подлагаш ръка до някое цвете, то разцъфтява по-бързо”
"Самоубиват се само оптимистите - оптимистите, които не могат повече да останат такива. Който няма основание да живее, какви основания би имал да умре?"
"В кръстните изпитания цигарата ни помага много по-успешно от Евангелията"
"Има нощи, когато бъдещето се отменя, когато от всичките негови мигове остава само онзи, нареченият да ни няма"
"Музиката, система от сбогувания, е свързана с вселена, чиято отправна точка са не атомите, а сълзите."
"Колкото повече се омешваме с хората, толкова по-черни стават мислите ни; и когато, за да ги проясним, се завръщаме в самотата си, ни пресреща сянката, която са хвърлили там."
"Животните, птиците, насекомите открай време всичко са разрешили. Защо да се опитваме да ги надминем? На природата ѝ е противна оригиналността, тя я отхвърля, тя се ужасява от човека."
"Има души, които и сам Бог не може да спаси, ако ще да падне на колене и да се помоли за тях."
"Най-добрият начин да намериш себе си е да те забравят. Никой не се изпречва между теб и същественото. Колкото повече се отдръпват другите от теб, толкова повече допринасят за твоето усъвършенстване: те те спасяват, изоставяйки те."
Чоран е открил красивото там, където повечето хора отвръщат глава – в мрачното, гротескното, негативното. Намерил е достойнствата на тези явления и ги е превърнал в своя религия и философия. В думите и разсъжденията му, по един много странен начин, присъства именно нещо красиво. Един истински поет на отчаянието и скептицизма, с кауза да докаже, че смисъл и красота могат да бъдат открити дори в крайното отрицание. Че не е нужно винаги да се насилваш всячески да гледаш към розовата страна на живота или да се надигаш на пръсти, зорлем да надникнеш над негативното, което е застанало точно пред очите ти, тъй като животът има много страни и лица и трябва да бъде приеман в цялата си многостранност – доброто и злото.
Когато започнах да чета Чоран, някои неща звучаха малко крайно, малко като поза. Мислех си, че няма как да е чак толкова меланхоличен и искрено негативен. Но щом прочетеш за личния му живот и се поставиш на мястото му, разбираш, че той наистина просто си е такъв. Все пак е живял в едни от най-мрачните времена на човешката история. Роден в Трансилвания, вдъхновен от най-тежките западни философии – не е било трудно да се изгради в човек с афинитет към скептицизма. Но някак си през текстовете му прозира тъгата, която изпитва от всичко това. Колкото и шеметен да е неговият скептицизъм, човек остава с усещането, че Чоран не е радикален и напълно убеден. В някои от разсъжденията му има противоречия, което доказва, че той все пак е останал търсещ…
- „Обичаме… все пак; и това „все пак” покрива безкрай.”
- „Ако бях сигурен в безразличието си към спасението, нямаше да има по-щастлив човек от мен.”
Чоран иска да покаже, че позитивното мислене и нагласа не бива да се приемат като общовалидно полезни качества, а негативизмът – като табу за здравата мисъл. Човешката природа е различна и всеки трябва да намери своя тон и подходящ начин за изразяване на душевността си.
Афоризмите му са плод на много логическа мисъл, философски наблюдения, злободневни въпроси, вечни загадки и т.н. Сигурен съм, че дори крайните оптимисти биха могли да намерят по нещо за себе си в тях.
Цитати:
„Да страдаш - значи да произвеждаш познание”
„Няма нагледно средство да се покаже, че съществуването е за предпочитане пред несъществуването”
„В дъното на някаква преизподня сме, а всеки един от миговете ѝ е едно чудо”
„Думи на един просяк: „Когато подлагаш ръка до някое цвете, то разцъфтява по-бързо”
"Самоубиват се само оптимистите - оптимистите, които не могат повече да останат такива. Който няма основание да живее, какви основания би имал да умре?"
"В кръстните изпитания цигарата ни помага много по-успешно от Евангелията"
"Има нощи, когато бъдещето се отменя, когато от всичките негови мигове остава само онзи, нареченият да ни няма"
"Музиката, система от сбогувания, е свързана с вселена, чиято отправна точка са не атомите, а сълзите."
"Колкото повече се омешваме с хората, толкова по-черни стават мислите ни; и когато, за да ги проясним, се завръщаме в самотата си, ни пресреща сянката, която са хвърлили там."
"Животните, птиците, насекомите открай време всичко са разрешили. Защо да се опитваме да ги надминем? На природата ѝ е противна оригиналността, тя я отхвърля, тя се ужасява от човека."
"Има души, които и сам Бог не може да спаси, ако ще да падне на колене и да се помоли за тях."
"Най-добрият начин да намериш себе си е да те забравят. Никой не се изпречва между теб и същественото. Колкото повече се отдръпват другите от теб, толкова повече допринасят за твоето усъвършенстване: те те спасяват, изоставяйки те."
February 12, 2026
Въпреки че почна малко хаотично и откъслечно и въпреки че много от написаното ми се стори като сляпо бълнуване, останах с много добри впечатления, защото намерих много истини за живота и най-вече за себе си в автора и стила му, колкото и нестандартни, че дори мрачни да са те. Хареса ми, нямам търпение да се запозная и с други негови творби.
Displaying 1 - 2 of 2 reviews