СЪДЪРЖАНИЕ I. Общество на организации, движения и институции 1.1. Общности и организации – характеристика и класификация 1.2. Институции 1.2.1. Формални и неформални ограничения 1.2.2. Институции и организации – прилики и разлики 1.3. Формални и неформални организации 1.4. Неправителствени организации 1.5. Граждански движения 1.5.1. Граждански движения – характеристики 1.5.2. Граждански движения и други колективни действия 1.5.3. Граждански движения и партии 1.5.4. Граждански движения и организации 1.5.5. Видове граждански движения 1.5.6. Субкултури - от общности към граждански движения 1.5.7. Субкултури в България 1.6. Граждански движения в България 1.6.1. Екологични движения 1.6.2. Националистически движения 1.6.3. Интернет движения 1.6.4. Социални потребности – източник на мобилизации 1.6.5. Потребителски движения 1.6.6. Политически движения 1.6.7. Професионални движения 1.6.8. Джендър и културни движения – за нов начин на живот 1.6.9. Номадство в българските движения - търсена идентичност II. Теории за гражданските движения – ефекти за социални трансформации 2.1. Рамкиране на концепции за възникване на движенията 2.1.1. Бедност и лишаване от граждански права – социални фактори за появата на движение 2.1.2. Културните символи – източник на гражданска мобилизация 2.1.3. Концепция за мобилизация чрез ресурси 2.1.4. Социално напрежение - източник на мобилизационна енергия 2.1.5. Политико-икономическата теория за формиране на граждански движения 2.2. Движенията отвътре 2.2.1. Врагове и симпатизиращи в гражданските движения 2.2.2. Мотивация за участие в гражданските движения 2.2.3. Хоризонтализъм - за ново общество 2.2.4. Етапи в развитието на гражданските движения 2.2.5. Лидерство в гражданските движения 2.3 Протест – организация, комуникация, действие 2.3.1. Архитектура на протеста 2.3.2. Стратегия и тактика на протеста 2.4. Фокусиране в гражданските движения 2.4.1. Движенията като потребност 2.4.2. Проблеми пред гражданските движения в България 2.4.3. Социална чувствителност и организирано действие 2.4.4. Ние и Те 2.4.5. Социалните мрежи – платформа за колективни теми III. Комуникация и промяна - медийни пулсации 3.1 Комуникационната среда – асиметрии и трансгранични влияния 3.2. Граждански движения и медии 3.2.1. Глобален активизъм за глобална мрежа 3.2.2. Алтернативна или активистка медия 3.3. Изграждане на публичен дневен ред 3.3.1. Кой определя дневния ред на медиите? 3.3.2. Медии и политика - зависимости 3.3.3. Публичен дневен ред - активистки прочит 3.3.4. Медиите като властови агенти 3.3.5. Критически интерпретации за медиите 3.3.6. Концепция за рамкирането 3.3.7. Рамкиране на колективно действие 3.3.8. Прилагане на рамкирането 3.3.9. Съревнование и противопоставяне на социални очаквания 3.4. Проблеми в перспектива 3.5. Общественото мнение – реформиране на модели 3.5.1. Новите медии и басейните на Карл Дойч 3.5.2. Посредници при формирането на обществено мнение 3.5.3. Проблемни сюжетни линии IV. Конфликти. Комуникация при криза – каскадни ефекти 4.1. Риск и комуникация при криза – социална драматургия 4.1.1. Рискът – знак за възможна промяна 4.1.2. Комуникация при криза 4.1.3. Типология нa кризите. 4.2. Конфликтни отношения в триангулацията – движения, организации, медии 4.2.1. Междугрупови конфликти - дефиниция 4.2.2. Източници на междугрупови конфликти 4.2.3. Конфликтът - източник на групова идентичност 4.2.4. Етнизация на конфликта 4.2.5. Стереотипизация и враждебни вярвания за Другия 4.2.6. Атрибути на груповата идентичност 4.2.7. Акценти на социална интеграция 4.2.8. Лидерство и последователи в междугруповия конфликт 4.3. Комуникация на граждански движения: каскадни ефекти при криза 4.3.1 Граждански движения и процеси на социално напрежение 4.3.2 Каскадни ефекти 4.3.3 Идентификация на социални резонатори 4.3.4 Комуникация в конфликтни зони 4.3.5 Навигация на каскадни ефекти 4.3.6 Евристика на дедуктивното мислене 4.3.7 Навигация на кризи - работа с движения