По-смразяващи от психотрилър, по-стряскащи от филм на ужасите – това е равносметката от делата на 26-има световноизвестни серийни убийци, белязали с кървавата си следа пет континента и пет века.
Всяка история е разкрита като криминален процес – разглежда личността на престъпника, описва действията му, представя разследването на случая, залавянето и осъждането. Изследва психологията на убиеца, мотивите му, показва факторите, спомогнали за неговото разкриване, разнищва версиите за самоличността на незаловените маниаци, провокира читателя сам да сглоби отломките на пъзела.
Джак Изкормвача, Зодиак, Бръснаря демон Суини Тод, Канибала Чикатило, Убийцата на бебета, Железопътния убиец, Палача на гейове – списъкът е безкраен. Симпатични, добре облечени и нормално изглеждащи, те са зверове, неразличими сред тълпата. Когато затворите последната страница, светът ви вече няма да е същият. В ума ви ще се включва червена лампа при влизането на всеки нов посетител в офиса и при опита на непознат да ви заговори на улицата, макар да знаете, че някои злини просто не могат да бъдат избегнати...
Историите са реални, не са спестени зловещи подробности, затова книгата не се препоръчва на младежи под 18-годишна възраст и на хора със слаби нерви.
Страхотен сборник с информация за най-свирепите серийни убийци на планетата. Не съм психопат, но ми е интересно да чета такива истории, анализирайки действията и подбудите на убиеца.
Има интересни персонажи и са предоставени доста детайли около престъпленията. На кратко, енциклподеията разделя серийните убийци на два периода - модерни (от 1950г. - до сега) и стари (преди 1950г.). Много от старите представители всъщност се спекулират за тяхното съществуване поради липса на ясни доказателства и информация, в повечето случаи описанията лежат на легенди и митове. От тази гледна точка, модерните убийци са ми по интересни - придобиват жив и плътен вид, като те карат да се замислиш че те може да са навсякъде около нас!
Всъщност доста от историите могат да се счетат и като поучителни. От гледна точка на това, че хващането, осъждането на даден изверг, води до промяна на редица законови, административни промени. Да не говорим за моралните дилеми които предизвикват в обществото. Ясен пример за това е Карл Пaнцрам, който след многобройните убийства и издевателства, обществото като че ли няма желание да му дава смъртна присъда. Дори се стига до там, той самият да пише писма до различни авторитети от онова време да ускорят присъдата му. Сякаш самото общество започва да осъзнава че всъщност деянията на тези хора са продукт на това общество, и че носят не малка отговорност за това че се е стигнало до положението на конкретният рецидивист!
И да, не си заслужава да си я закупите, цялата информация можете да намерите и в интернет. Един вид копи пейст на отделни сайтове и уикита, което обезценява материала.