За добро или за лошо, ние българите винаги сме отдавали голямо значение на това какво е мнението на чужденците, посетили страната ни, и как те биха я оценили. В опит да покаже, че никой не познава родината по-добре от самите нас, един от литературните ни класици – Любен Каравелов, създава пътеписа си „Записки за България и българите“.
Произведението му е най-подробното описание на българските земи, нрави и обичаи, правено от нашенец в годините преди Освобождението. Смесвайки своите спомени с исторически и географски факти и свидетелства за народните традиции, авторът предлага на вниманието ни интригуващ поглед върху родното минало.
Публикувани за пръв път на руски език като поредица в периодичния печат, записките са събрани в общо издание през 1930 г. Книгата е отговорът на Каравелов за неточните и тенденциозни описания на чуждестранните пътешественици, често срещани през XIX век.
Чрез нея той дава на читателите зад граница една обективна оценка за тогавашното развитие на българските земи, а в същото време възпитава българите в любов към Отечеството.
Любен Стойчев Каравелов е български поет, писател, енциклопедист, журналист, етнограф; национален герой, поборник за освобождението на България от турско робство. Любен Каравелов е по-големият брат на влиятелния следосвобожденски политик Петко Каравелов (1843-1903). Любен Каравелов допринася съществено за развитието на обществената мисъл в България през Възраждането, пише библиографски трудове, статии по българска литература, култура, лексикография, политическа история, нумизматика. Каравелов участва в националреволюционното движение като член и председател на Българския революционен централен комитет в Букурещ, Румъния в началото на 70-те на 19 век.
Записките на Любен Каравелов определено заслужават прочит. Те са една времева капсула, която съдържа в себе си както духа на времето, така и бита, нравите и обичаите на хората обитаващи българските земи преди Освобождението.
Въпреки очевидните плюсове, информацията в книгата не е особено прецизна, особено що се отнася до хронологията на събитията. Освен това, редицата архаични думи в текста създават мъчнотии при самото четене.
Като изключим тези “минуси”(които са силни субективни), книгата заслужава прочит. Тя е “евтин” билет за пътуване в нашето преосвобожденско минало.
Непретенциозно четиво, което съдържа интересна информация за времето в което е живял Каравелов. Имах усещането на моменти, че имаше пристрастно представяне на статистики, които нямат доказателства, но няма как да го виня понеже тогава такива неща не са били налични. Бих препоръчал на хората, които се интересуват от четиво за живота на българите от 19в.