Приказки

by Wilhelm Hauff, Вилхелм Хауф

„Човешкият дух е по-лек и подвижен и от водата, може да приеме всякакви форми и постепенно, постепенно прониква и в най-плътните материи. Лек и фин е като въздуха и подобно на него колкото по-високо се издига, толкова по-лек и чист става. Затова у всеки човек съществува стремеж да се издигне над обикновените неща и да се движи по-леко и по-свободно в по-високи равнища, пък и било то чрез мечтите си. Вие сам, млади приятелю, казахте: „Ние живяхме с тези истории, мислехме и чувствахме заедно с тези хора". И оттам иде очарованието, което те са имали за вас... Така, уловен в приказката, духът ви се въздигна над настоящето, което ви се струваше не толкова хубаво, не толкова привлекателно. Така духът ви се понесе из непознати, по-възвишени пространства, стана по-свободен и необвързан. Приказката се превърна в действителност или — ако предпочитате — действителността стана приказка, защото сте създавали и живели в приказката".

Вилхелм Хауф

Макар че умира едва на двайсет и пет години, Вилхелм Хауф завещава в културното наследство на Германия голям брой произведения — сатирична проза, три тома новели, тритомен исторически роман, стихотворения. Най-хубав дял от творчеството му обаче завинаги остават приказките, които пише като млад учител за своите ученици. Някои от тях са преразказани немски легенди, а други са повлияни от арабската съкровищница „Хиляда и една нощ", но във всички тях витае духът на доброта, красота и справедливост. След множество перипетии, красиви заблуди, примамливи обещания и терзания тържествува чистият непокварен човешки дух.

360 pages, Leather Bound

Published January 1, 2006

About the author

Wilhelm Hauff was a German poet and novelist best known for his fairy tales.

Educated at the University of Tübingen, Hauff worked as a tutor and in 1827 became editor of J.F. Cotta’s newspaper Morgenblatt. Hauff had a narrative and inventive gift and sense of form; he wrote with ease, combining narrative themes of others with his own. His work shows a pleasant, often spirited, wit. There is a strong influence of E.T.A. Hoffmann in his fantasy Mitteilungen aus den Memoiren des Satans (1826–27; “Pronouncements from the Memoirs of Satan”). Hauff’s Lichtenstein (1826), a historical novel of 16th-century Württemberg, was one of the first imitations of Sir Walter Scott. He is also known for a number of fairy tales that were published in his Märchenalmanach auf das Jahr 1826 and had lasting popularity. Similar volumes followed in 1827 and 1828. His novellas, which were collected posthumously in Novellen, 3 vol. (1828), include Jud Süss (The Jew Suss; serialized 1827).

Reviews

[Книжни Криле · Rating 5 out of 5]

Опре ли до приказки, то лично на мен едни от най-любимите ми са тези на Вилхелм Хауф! Историите на германския поет и писател наистина съдържат задължителните елементи на магия и приключение, но същевременно те са и толкова различни от творчеството на почти всички други класици на детската приказка! Вилхелм Хауф обединява тайнствения мрак на готиката и ориенталската екзотика на „1001 нощ”, а героите му са близки до авантюристите от юношеските романи и романтичната литература. Седем от знаковите произведения на Хауф са събрани в луксозен том от поредицата „Майстори на приказката” на изд. „Хермес”, с прекрасните илюстрации на Борис Стоилов. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...

[Сибин Майналовски · Rating 3 out of 5]

Хм, а сега де... Кой се е изложил като кифладжия - преводачката на "Труд" или отдавна забравеният на "Отечество"? Въпреки че, честно казано, бих заложил на новата кака. Не може в стария превод на "Джуджето Дългоноско" "Сюзерена" да е баница, а в новия превод - пастет! А билката "утеха на стомаха", както я е превела "трудовачката", в старите книги беше "галистомахче" - е, не звучи ли по-добре?! Три звезди не само заради тези, но и за още куп други простотии - иначе като човек, който е отраснал с тези приказки и дори са му били по-любими и от "Хиляда и една нощ", мога да кажа, че си заслужава максималната оценка. Но не и с тоя превод.

Edit: След проверка из нета установих, че "Сюзерен" наистина е пастет в оригинала :) Сори, моя грешка... ама пък и аз не се бия в гърдите, че превеждам от старонемски, напечатан с готически шрифт, така че ми е простено :)