Османските завоевания и "Държавата на Духа"

by Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев

Османските завевания в българските земи са съставна част от един продължителен процес, който води до съществен поврат в историята на Балканите и съседните региони в Централна и Източна Европа.

Основната идея на настоящата книга е да запознае читателя с постигнатото в изследването на османската експанзия. В синтезиран вид е представена по-далечната предистория на събитията от XIV - XV в. - овладяването на византийска Мала Азия от селджукските тюрки, политиката на Иконийския (Румския) султанат и ролята на татарската (монголската) хегемония в движението на нови тюркски номадски маси от Средна Азия и Иран към Мала Азия и Европа. Накратко са разгледани и ранните турски набези в българските земи в средата на XIV в., но вниманието на авторите е концентрирано върху процеса на завладяването на основната българска държавна формация - Търновското царство на Иван Шишман, легитимния притежател на короната на Асеневци.

Авторите запознават читателите и с лансираната от тях хипотеза за възможното съществуване на Видинското царство в продължение на около четвърт век след 1396 - годината, сочена традиционно като последна за българския държавен живот през Средновековието. Наред със съдбата на Видин накратко са проследени и последните мигове на локалните български държавници в Македония и Добруджа. В заключение е показано съпричастието на българите към защитата на съседните християнски държави, походите на Владислав Варненчик и Янош Хуниади и други събития.

Въпреки историческите превратности, българският народ, опрян на вековните си традиции, език, вяра, солидарност, опазва своята идентичност и култура.

232 pages, Paperback

First published March 31, 2017

About the author

Роден е на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла, област Русе в семейство на учители. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978-1982 г. завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода 4 — 15 век във Великотърновския университет, професор, доктор по история. От 1992 г. е бил хоноруван преподавател в различни университети (Пловдив, Шумен, Варна и др.). Участва в различни форуми и изяви на български общности в чужбина (Украйна, Молдова, Чехия, САЩ, Румъния, Р Македония, Западните Покрайнини, и др.). Научен секретар на Трудове на ВТУ (серия история), сп. „Епохи“, член на редколегиите и редактор на редица научни издания. Пламен Павлов е сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за БНТ, „Евроком“, СКАТ и др. През 2005-2008 е автор и водещ на предаването „Студио история и култура“ на Национална радиомрежа „Фокус“. От юни 2003 г. е автор и водещ на предаването за история и култура Час по България на Национална телевизия Скат.
В периода 1998–2002 г. Пламен Павлов е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Работи за развитието на хоризонталните връзки между български дружества и организации от целия свят, като поставя акцент на т.нар. исторически общности в Украйна, Молдова, Румъния, Македония, Албания, Гърция, Западните покрайнини и др. Инициатор и участник в създаването на различни научни, културни и обществени проекти: „Българите в Северното Причерноморие“ (от 1992), „Онгъл“ (1997), на издигането на паметници на кан Кубрат при с. Мала Перешчепина до Полтава (2001), на св.св. Кирил и Методий в Микулчице (Чехия) (2009), и др.; на наградата „Света Злата Мъгленска“ за българка на годината от българските общности в чужбина (2009), и др. инициативи, насочени към утвърждаването на единството на българската нация и връзките на България с нейните общности извън днешните ѝ граници. Съпредседател на „Асоциация Световната България“ (от 2002 г.), дописен член на Българска академия на науките и изкуствата (от 2010 г.), председател на Кръг „Будител“ (2010 г.).
Пламен Павлов е автор или съавтор на повече от 300 статии, студии, книги, учебници, енциклопедии, публицистика, поезия.