Опити за еволюция

by Христо Мухтанов

Paperback

Published March 1, 2017

About the author

Христо Мухтанов е роден на 10.09.1991 г. Израства в гр. Лясковец, завършва гимназия във Велико Търново, а впоследствие магистратура в УНСС. Има отличия в младежкия конкурс „Веселин Ханчев“, в студентския „Боян Пенев“, както и в пловдивския конкурс за поезия „Добромир Тонев“. Първата му стихосбирка „Опити за еволюция“ излиза през 2017 г., като печели съпътстваща награда на конкурса за дебютна литература „Южна пролет“. Втората му книга – „Триада“ се появява в края на 2019 г. През 2024 г. е издадена третата му книга - "Полюсът на живота", която включва кратка поетична проза. Негови текстове са преведени и включени в антологии на българската поезия на немски и на испански език. Текстовете му могат да бъдат прочетени в онлайн изданията „Кръстопът“, „Кадър 25“, „Нова асоциална поезия“, публикуван е в „Литературен вестник“, във вестник "Еволюция" и др.

Reviews

[Nadezhda Trichkova]

Кожата ми расте и умира,
сменя се, след мене
оставям следи
от мъртви клетки и прах -
поръсвам със себе си -
може дори да ме вдишаш.
ако се застоя повече
или ако ти
се застоиш,
за да поемем заедно
от умирането на другия

[Ноември · Rating 5 out of 5]

Христо е успял да напише всичко онова, което Дарвин е пропуснал. Харесах книгата, защото в нея няма Бог. Но ги има всички най-земни неща. Човекът е оставен сам - да еволюира и да се спаси.

[Olga Klisurova · Rating 5 out of 5]

Пословична е моята страст към дебютанти и тя има своята логична причина, поне за мен. Първата книга е най-искрената, най-истинската, без ненужна претенциозност. Много често има лек наивинитет, което на мен лично много ми допада.
Но „Опити за еволюция” на Христо Мухтанов е далеч от наивното. Стиховете му са изключително зрели и сякаш строени с години. Те са едновременно лични и общочовешки, защото задават въпроси и разглеждат теми, които са валидни за цялото човечество, но пречупени през индивидуализма на Христо.
От стиховете лъха меланхолия, породена от липсата на отговори на повечето въпроси, зададени в нея. Но тя е зряла, точно поради всичките тези въпроси, които задава и отговорността, с която Христо пише.

„Има липса
на това парче история у нас –
избягало е
от османците на запад –
първият
мигрант на България
и с него тръгнали са
кулите, барока и фонтаните –
във София са само
призраци на тези сгради –
изрежи ги
от снимките, което ти изпращам,
и ги посей, където смяташ,
че могат
да израстнат"