Колекция Дракус # 18 Мариян Петров е писател, преводач и фен на фантастичната литература. Печелил е Трета награда за разказа „Fhito sapiens” на Третия конкурс от Годишните награди за българска фантастика „Фантастика през 100 очи” на издателство „Аргус”, 2002 г.; Първо място за разказа „През есента в Старата гора” в конкурса за най-добър фентъзи разказ на тема „Сърцето на есента”, организиран от „Фентъзи ЛАРП Център”, 2012 г.; Първо място за разказа „Имал ли е Моцарт приятел астроном?” в първия конкурс на списание „Дракус” за фантастичен разказ до 4000 думи, 2013 г. и Първо място за разказа „Змейов развод” в конкурса за фантастичен разказ „Вечност” на списание „Осем”, 2015 г. Подвизава се и като М. С. Стоун, с който псевдоним са публикувани три романа от поредицата му за Меф ист О’Фел. Зад гърба си има повече от 100 превода на художествени произведения, но за негово съжаление, доста малко от тях са на фантастични книги.
И така-а, след няколко приятно прекарани часа (на фона на доста изморителни служебни задължения) затворих последната страница на книжка № 18 от Колекция "Дракус" с чувството на абсолютно удовлетворение. До тоя момент литературните ми срещи с Мариян Петров се брояха на пръстите на едната ръка ("Имал ли е Моцарт приятел астроном?" - разказът-победител в конкурса за фантастика на сп. "Дракус" и може би още една-две публикации онлайн от разни други конкурси ), но след прочетеното в "Обаждане от ада" се убедих, че селекцията на българските остросюжетни автори, с която се е захванал неуморният Явор Цанев от "Гаяна" става все по-разнообразна и по-добра. И да ме обвините в пристрастност (все пак съм част от същата селекция) няма да се вържа :) Лаком жанров читател съм, не е като да не съм отхвърлил стотици заглавия, не е като да не съм си изградил вече собствен вкус. А книжлето на Мариян доста ми се вслади. Разшири хоризонтите на колекцията (в която до момента преобладаваха хоръра и фентъзито) с предимно издържани в класическата или пародийната фантастика творби - много динамика, много свеж хумор, абе - пиршество за ума!!! Личните ми фаворити са откриващият разказ "Играта", който ми предложи една любопитна трактовка на атентата от 11 септември и "Хан Атила-Спасителят на света", в който улових доста от духа на "Ендър" на Орсън Скот Кард. Толкова - Отличен Пет!!!
Обаждане от ада със сигурност е най-научно-фантастичната книга от колекция "Дракус" (все пак не съм прочел всичките, все още). Има хумор в почти всеки разказ, както и преклонетие пред женската красота. Това определено ме кара да чувствам автора по-близък... Няма да се впускам в прекалено много подробности - повечето разкази са много добри! Лични фаворити са ми: Нищо ново под слънцата на вселената - смях и първокласна фантастика в едно! Хан Атила - спасителят на света - много, много убедителен и добре написан! Хунският Ендър! Не правете това вкъщи! - скандинавска митология и хумор, много добра комбинация. За да няма само похвали, включвам малко, надявам се, градивна критика. Играта - не можа да ме убеди, че в един байт може да се появи дори намек за интелект. Нищо не може... Цък... Turn off - добра идея, но техническата част на нещата куца. Ако разказът беше писан 70-те години или нарочно е написан да изглежда така, моля забележката да се игнорира. За край мога да напиша, че ще се радвам да прочета още от Мариян Петров, както и всеки, прочел този сборник.
Новата книжка от колекция Дракус ни връща в адските измерения на един от любимите ми от повече от десетилетие рогати герои Меф, който макар и да липсва конкретно, на моменти ми се привидя, че наднича иззад страниците, или е наредил на някоя от едрогърите си сластни сукуби – сътруднички да поеме тая работа с публичните отношения чрез литературни намеци за оня и тоя свят. Но за съжаление в тази компилация ми липсва и онова откровено чувство за хумор към света и историята, което може да намерите в книжките на М.С.Стоун, и разказите, ако и пробващи различни сюжети и стилове, са ми една идея по-сериозни и черногледи от необходимото за деня ми. Е, да, признавам, аз имам точно нулева нужда от сериозност и черногледство в живота си, та в случая съм лош избор на читател, какво да се прави.
Иначе ви очаква пътешествие из най-достижимите ъгълчета на ада, до който ще се доберем по силата на технологиите, гордостта си или просто човешката ни наглост да се помислим за особено важни със своите доста под стотина години продължителност на живота, на фона на цивилизации, които ни водят със смъртта на няколко слънца и супернови в съществуването си, видени от първи ред, ръка, око, пипало, сензор, или каквото там е приложимо. Самотата на вида ни дори в нетленна форма е водещата емоция на бъдещето; грешките в контакта с другите се дължат на обичайното ни тесногръдие и неспособност да емпатизираш различния, а неща като благодарност, етика или простичко уважение просто винаги ще липсват, независимо от цифричките подредени за отбелязване на годината.
Жените в адските селения са еднотипни същества, винаги ужасно красиви, и ужасно повърхностни, разгулни или простички курвентии, което малко притеснява като гледна точка. Сега, нямам против войнстващата омраза или отявлено женомразие, отразяващо се в детайлни мъчения над моя пол, но ги намирам за малко по-малко смущаващи от откровеното презрение, което се лее на слаби струйки в хаотично количество сред текстовете. Мъжете не падат по-долу, защото по-долу просто няма, и са душевно вечни неудачници, изпаднали типове, ако ще и Атила да ги е именовала майка им, и въобще са слънчевата еманация на милиардите безработни копеленца, които тъжно намират края на пътя си в салфетка, кърпа или с нежно цопване в тоалетната, според вкуса ви. Толкова за образи, в които да се влюбиш.
Очакват ви битки сред звездите, междугалактически пътешествия, добродушни змейове, куфеещи ангели и потиснати от бюрокрация дяволи ( Меф, ти ли си?), поумнели компютърни вируси, електронни души, разпоредители на нещастието, мобилни оператори от ада (не, че има друг вид), подивели нордически богове, хунски вождове с усъвършенстван интелект, но понижено усещане за слабостта човешка, времеви престъпници, и какви ли още не странности и грешки в програмата, които ще ви замислят и натъжат за тънката граница между фантастика и утрешна реалност с минусов знак. За почитателите на по-суровата фантасмагорична литература, интелигентна, многолика и грубо разтърсваща за раменете. Понякога животът има нужда от напомняне, че предлага избор. Ако и изборът да е адски в повечето случаи.
Всъщност реалната ми оценка е 3,5 звезди, но слагам четири. Няколко произведения доста ми допаднаха, но повечето не бяха мой тип. Впечатление ми направиха - "Хан Атила - Спасителят на света", "Играта" и "Обаждане от Ада". Имаше няколко, чиито финали ми равалиха удоволствието от четенето, но за сметка на това пък самите разкази са написани грамотно.
Много приятен сборник с разнообразна фантастика (и фентъзи), с остър старомоден привкус и доста хумор. Беше приятно да се "върна" във времената на по-старата, вдъхновена фантастика с топлината и пиперливостта, които липсват в повечето съвременни автори. Благодаря за удоволствието.