Солунските атентатори

by Антон Страшимиров

Орце беше дочакал в бръснарницата делото на Киркова. Но и след като се прекъсна газовото осветление в града, той се дигна тежко, като отегчен.
После пропълзя в галерията и пак зачака. Проехтя най-после бомбата на Арсовчето в “Алхамбра”. Сега вече нямаше какво да се чака. Орце запали. А тъй като фитилът беше дълъг 15 метра, докато изгори, щеше да фъфле десетина минути, то ... имаше време! Орце запълзя с бързината на гущер, изхвръкна на улицата, видя, че австрийската поща е затворена, и си извади часовника. Но циферблатът не можеше да се следи в тъмнината, уви! Нищо. Младият човек с няколко скока влезе в отоманската банка и възлезе на втория етаж. Той позвъни, блъсна после тревожно стъклената врата на вестибюла и извика на френски:
- Спасявайте се! След пет минути банковото здание ще бъде дигнато във въздуха! И изчезна като фантом.

416 pages, Paperback

First published January 1, 1929

About the author

Антон Тодоров Страшимиров /1872-1937/ е български писател, драматург, публицист и политик.
Роден във Варна, той е син е на зидар, преселник от Разложко. Дълги години слугува из Добруджа по кръчми и кафенета. По-късно успява да стане начален учител във Варненско и Бургаско и се увлича от социализма.
През 1895 г. заминава за Берн, Швейцария, където слуша лекции по литература и география. След завръщането си в България основава заедно с Тодор Влайков сп."Демократически преглед" /1902/. Издава и списанията "Наш живот" и "Наши дни", които отразяват културния живот в България след войните. По време на Септемврийското въстание пише знаменитото: "Клаха народа, както и турчин не го е клал"­ върховен акт на гражданска смелост и достойнство. Неподкупната му съвест го издига винаги на вълната на обществените събития.
Автор на публицистични статии, народопсихологически студии, романи и пиеси като "Есенни дни", "Хоро", "Вампир", "Смутно време", "Книга за българите" и др.