Модерните политически идеологии възникват през пубертета на човечеството, когато то, разбунтувало се срещу заветите на своите бащи, решава да замени наследените от традицията порядки с нови, преминали през стриктния тест на Разума. Така светът става обясним, подреден и логичен, но някъде в хода на тази трансформация изгубва част от своята магия и невидима красота. Затова, ако зданието на съвременния свят, със своята богоборческа самоувереност и устременост, напомня по нещо небостъргачите в големите западни и азиатски мегаполиси, то неговата консервативна алтернатива прилича по-скоро на стара провинциална къща – облени от слънчевите лъчи кули, напукани стени, влажни и вдъхващи страх подземия... И врати, десетки заключени врати, през които отдавна никой не преминава, но зад всяка от които се крие поне една стара тайна.
Разнолик и необхватен, разхвърлян в десетки противоборстващи си национални традиции, политическият консерватизъм няма единен разказ, който да обхваща всичките му вариации и превъплъщения. С амбициозната задача да запълнят тази празнина са се захванали Петър Николов-Зиков и Ирена Тодорова. Резултатът е мащабно историческо изследване, оригинална типологизация на различните „консерватизми“ и жив и плътен разказ за личните съдби на десетките политически лидери и мислители, формирали цялостния облик на модерната десница.
Според авторите, да бъдеш консерватор, означава да имаш сетива за красивото и да можеш да го откриваш както в цялото мироздание, така и в най-малкия му детайл. Нещо, с което те са се справили повече от успешно.
Петър Николов-Зиков е роден в София през 1979 г. Завършва Националната гимназия за древни езици и култура „Константин Кирил Философ“ (1998 г.), бакалавър по Политология (2002 г.) и магистър по Политически мениджмънт (2004 г.) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2010 г. защитава докторска дисертация пред департамент „История“ на Нов български университет. От 2010 г. е главен асистент в департамент „Политически науки“ на Нов български университет. Учредител и пръв председател на Института за дясна политика (2014 г.) Парламентарен секретар на Министерския съвет на Република България (2014–2017). Главен редактор на теоретичното списание за политика и култура Conservative Quarterly (от 2015 г.). Автор на много статии в областта на политиката и политическата история, а също и на монографиите „Раждането на българския консерватизъм“ (2011 г.), „Династията на Срацимировци“ (2012 г.) и „Истинската история на Видинското княжество“ (2014 г.).
Своеобразна история на идеите и практиката на политическите консерватори от Бърк и Местр до Орбан и Тръмп. Изследвано показва трансформацията на политическия консерватизъм във времето, в хронологически ред, групирайки го в осем негови трансформации/метаморфози, аргументирайки ги с битието на конкретни исторически личности - политици и интелектуалци и глобални процеси. Книгата, смятам, е особено ценна за българския читател, поради неналичието на нищо което дори да се доближава до това изследване. Изследване, даващо широк поглед върху теорията и практиката на една от трите интелектуално-политически движения с най-сериозен отпечатък в човешката история - политическия консерватизъм. Книга особено ценна във все по-ясно очертаващото се доминантно идейно противопоставяне у нас, в Европа и света - либерално/прогресивно срещу консервативно/традиционно и неговото по-частно проявление бюрократични елити срещу populi/реакционизма/популизма.
Книгата се чете очарователно леко.
"Политическият консерватизъм не прилича на другите политически доктрини по една основна причина. Той просто не умее да дава отговори... Това, в което обаче консерватизмът е особено добър е да задава въпроси. А книгата е... просто апел да опитаме да ги чуем."