Бележник на писателя

by Константин Петканов

Константин Петканов безспорно е сред най-значимите български писатели между двете световни войни, най-плодовитият. Роден през 1891 г. в богатото село на Одринска Тракия Каваклия в семейство на свещеник, той се връща отново и отново към родовите и регионалните си корени в многобройните си романи, сборници с разкази, спомени, очерци и исторически студии. Свързан семейно с националноосвободителните борби на Македония и Одринско (странджанският войвода Яни Попов е съпруг на едната му сестра), участник във войните за обединение на България, раняван, награждаван за храброст, през целия си живот писателят запазва идеализма си за световете на българския човек. Но неговото творчество не е само едно връщане в миналото. Той посвещава много от своите творби на драматичните и трагичните събития, в които е въвлечена България през първите пет десетилетия на ХХ век, като същевременно отстоява в личностен и общностен план един цялостен, системен християнски мироглед, една дълбинна вяра в Христовия човек.

Представеният „Бележник на писателя“ обхваща последните петнадесет години от неговия живот (Петканов умира през февруари 1952 г.). Книгата е свидетелство за прекъснатия от идеологическите насилия творчески устрем на автора именно през неговите най-силни години. Така този публикуван за първи път документ ни представя неосъществените писателски замисли, широтата и богатството на творческите му планове, дава ни в синтез творческото верую на Константин Петканов.

„В този бележник не съм отбелязвал и няма да бъдат отбелязани хронологически случки и събития, а само мигове от моята мисъл, събудена от ударите на сърцето ми. Миналото, сегашното и бъдещето тъй са се преплитали в тези мигове, че е било излишно да полагам грижи да ги разгранича. Щом аз съм живял, живея и още малко ще живея, значи и в мене нещата са живели, живеят и ще живеят и линията е една – човешкият живот изцяло.“

160 pages, Paperback

First published January 1, 2017

About the author

Константин Петканов е роден на 12 декември 1891 в село Каваклия, Лозенградско в семейството на българския свещеник, Никола Костадинов Петканов, взело участие в черковната борба и в Илинденско-Преображенското въстание от 1903. Негов брат е Димитър Петканов. През 1907 година Константин завършва българската мъжка гимназия „Петър Берон“ в Одрин. В от 1910 до Балканската война учителства в Малко Търново, Ениджия – Лозенградско и Бунархисар, Източна Тракия.

Малко преди избухването на Балканската война (1912 – 1913) Петканов се преселва в България и учи славянска филология в Софийския университет. През 1913 постъпва като доброволец в Македоно-Одринското опълчение.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) завършва школата за запасни подпоручици в Скопие, чийто началник е полковник Борис Дрангов, и взема участие във войната. След края ѝ (1919 – 1920) Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас. Председател е на музикалното дружество „Родни звуци“ и библиотекар в Общинската библиотека. През 1926 завършва библиотекарски курсове. От 1930 се преселва в София. През 30-те на 20 век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, както и на „Философски преглед“, редактиран от Димитър Михалчев. Трайни следи оставя запознанството и приятелството му с Илия Бешков. Библиотекар на Българо–югославското дружество (1933 – 1934) и член на масонска ложа. [1]

През 1942 е поставена танцовата драма „Нестинарка“ на Марин Големинов по едноименния разказ на Константин Петканов.

След Деветосептемврийския преврат става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947).

Редактор е на списанията „Тракия“, „Балкански преглед“ (от 1946).

Той е един от водачите на Тракийската организация – член и секретар на Тракийския комитет.

През 1945 Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Той е и член на Съюза на българските писатели. Умира от инфаркт на 12 февруари 1952 г.

Личният му архив се съхранява във фонд 1694K в Централен държавен архив. Той се състои от 153 архивни единици от периода 1909 – 1981 г.

Reviews

[Tzeck · Rating 2 out of 5]

Ценна книжка от гледната точка на изминалото време, особено за хора, интересуващи се по-дълбочинно от литературните процеси и взаимовръзките им с епохите. На мен обаче религиозните излияния ми дойдоха в повече. Измежду тях има истински бисери на мисълта и изяществото на писаното слово, но всичко е задушено с много библейски цитати и стотици позовавания на бог за щяло и нещяло.