Чавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършва 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Работил е като учител по български език и литература, редактор във в. “Литературен форум”, в Националния институт за паметници на културата, в издателство, като коректор и репортер във всекидневници, бил е началник отдел и директор на дирекция в държавната администрация, координатор на проекта “Разбираема България”.
Превеждал е от френски език автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други. Автор е на съчинението “Удавената риба”, на сборниците с разкази “Черно под ноктите”, “Щраусовете на Валс” и “Другата врата” и (преведена и издадена в Македония, 2011), на романа “Кучета под индиго”. Негови разкази са превеждани на унгарски, испански и македонски език.
Чавдар Ценов е един от сценаристите на полския сериен филм “Дълбока вода”. Сериалът е награден на редица престижни фестивали в т.ч. с Hugo TV Award в Чикаго, Prix Italia в Торино и специалната награда Prix Europa в Берлин.
След повестта “Старецът трябва да умре” имах високи очаквания към тези разкази. Твърде приземени, пълни с битовизми са. В началото харесах няколко разказа, но после се заредиха битови истории за това как дъждът и снегът все изненадват София, кой пиел мастика, кой шльокавица. “Животът е някъде другаде”, да другаде е. Не ми се чете едно и също за едни и същи неща, и преди всичко ми се ще да чета по-смели книги, с размах! Такива, които ще се поровят в причините, пред трудните въпроси ще се наежат, а няма да ме давят в локвите на едно ежедневие, което явно кара героите на тези разкази толкова много да пият. Може и да съм малко жестока към сборника, но след “Старецът трябва да умре” знам, че Чавдар Ценов може да пише и ми се иска да видя този талант отново!