Елените

by Светлозар Игов

Написването на роман от литературен критик не е често явление. Още по-рядко се случва този роман да става за четене. Романът на проф. Игов обаче, носещ многозначното име “Елените”, е интригуваща и любопитна книга със своите многобройни клопки и с неразрешените въпроси, които оставя след себе си. Говори се, че като прочел романа, Радой Ралин извикал “Най-хубавият български роман!”, след което обяснил позицията си: “Блазе му на Светльо за такава любов!”. Романът получава допълнителни параметри на доброволното заточение от огледалното взиране на морето в планината. “Красивата нещастна душа” на Иговия персонаж всъщност е въжен мост през местата на изгнание.

“Елените” е напълно в състояние да крие до последен дъх двусмислието по въпроса доколко представеното повествование е направено за жени и доколко разказващият герой (който иначе има подчертано мъжка идентичност) не цели с воденето на разказа да постигне призрачната, неуловимата жена – не да си я представи, да я съчлени или реконструира, а да я повтори, разказвайки света с нейния поглед; измервайки времето със собствения си дневников календар, който освен всичко друго при сравнение с актуалното протичане на времето се оказва малко изостанал, но това изоставане е категорично в меланхолността си.

294 pages, Paperback

First published January 1, 1998

About the author

Завършва славянска филология в СУ "Св. Кл. Охридски" (1966). Специализира славянски литертури в Белград и Загреб (1967-1968). Преподавател в СУ "Св. Кл. Охридски" (1967-1969) и в ПУ "П. Хилендарски" (от 1985). Редактор във в. "Литературен форум" (1969-1970), сп. "Съвременник" (1972-1977), гл. ред. на сп. "Език и литература". Работи в Института по изкуствознание при БАН (1976-1978) и в Института по литература при БАН (от 1978). Защитава докторска дисертация на тема "Иво Андрич - творческо развитие и художествена структура" (1978). Започва да публикува в периодиката през 1960 г. Интересите му са в областта на: история и критика на българската литература, поетика на романа, общо и сравнително литературознание, славянски литератури, теория и критика на превода. Познава, изследва и популяризира класическата и модерна философска и литературна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се и в областта на художествената литература: поезия, проза, фрагменти, афоризми, есета, пиеси. Преводач. Автор на антологии.