„Каменни трохи“ е едно космическото приключение с много въпроси, малко отговори и щипка местен патриотизъм. Книгата ще ви пренесе в едно бъдеще, където Земята не е заплашена от апокалиптична катастрофа. Човечеството е преодоляло самоубийствените си пориви. В идилично на пръв поглед общество цивилизацията се е разпростряла сред звездите. Хората са се сдобили с технология за бързо придвижване в пространството, но Земята е запазила тайната за себе си, а с нея — и контрола, и управлението над новите светове. Недоволни от липсата на пряка комуникация и транспорт, двама приятели се заемат с разбулване на мистерията около междузвездните тунели. Търсенията довеждат до неочаквани обрати и изправят героите пред вечния въпрос: кои сме ние? Деца на Вселената или експеримент? Ако сте на мнение, че пирамидите все още крият тайни, ако сте изкушени от пътувания сред звездите, ако сте убедени, че не сме сами във Вселената, тогава не се колебайте: тръгнете по пътеката от каменни трохи.
Признавам, попаднах случайно на тази книга и отначало даже не обърнах внимание, че става въпрос за български автор. А както може би сте забелязали, обикновено давам пет звезди на българските книги ;)
Шегата настрана, "Каменни трохи" наистина ми хареса. Въпреки многото герои и сюжетни линии, въпреки неизбежно излишните (в дебютна книга) пасажи и невинаги умелото "управление" на действието.
Стилът е приятно разказвателен, героите са добре описани и мотивирани. Събитията се развиват в далечно бъдеще, когато земната цивилизация е станала междузвездна. Приключенията са много, решенията на загадките се базират на логиката.
Има куп оригинални идеи, като започнем с организацията на обществото, междузвездните тунели, хипотезите... Като цяло авторката съзнателно е бягала от клишета, дори в наименованията - със сигурност ще се забавлявате с новите имена на добре познати социални и религиозни групи. Хареса ми, че излага идеите си без досадно морализаторстване, без претенции за "крайна инстанция" или "вижте ме колко знам".
И тук май е редно да спомена бележките под линия: от една страна ми беше в повече обяснението на всяка "сглобена" от английски дума. От друга, имаше интересни референции, които ме накараха да потърся повече информация за нещата.
Книгата е написана грамотно, даже твърде грамотно за дебютант без редактор. Моите адмирации за което! Има си и приличен сайт (откъдето разбрах, че Инге Нера е псевдоним), но ако искате да я четете, трябва да отидете в "Моята библиотека". На сайта има само откъси и информация.
Моята препоръка към автора е да се опита да популяризира написаното. Книгата е съвсем прилична, българска фантастика при това!, а не вярвам някой да е чувал за нея. Следващия път (ако има такъв) най-добре да се потърси по-сериозно издателство, което ще се погрижи за рекламата и разпространението.
Реалната ми оценка е между 4 и 5 звезди, но оставям по-високата.