Избрани разкази

by Yordan Yovkov

Предлагаме ви среща с едно от най-ярките имена в историята на българската литература - Йордан Йовков (1880 - 1937), автор на задълбочени творби, най-вече в областта на късия разказ, но не само в нея. Роден в с.Жеравна, Сливенско, той прекарва дълго време като учител в Добруджа - период, който оставя дълбок отпечатък върху творчеството му. Друго огромно влияние му оказва едно едно събитие, разтърсило света - Първата световна война. През периода 1917 - 1918 година читателската публика научава името му благодарение на военните му очерци и разкази. По-късно Йовков пише комедии, драми, цикъл разкази , посветен на животните ("Ако можеха да говорят"). И все пак в съзнанието на читателя този забележителен писател-хуманист е свързан може би най-ярко със "Старопланински легенди", които съчетават връщането към стари хайдушки времена с търсенето на любовта, истината, доброто, нравствеността и красотата, както и с цикъла "Вечери в Антимовския хан" и "Женско сърце", в които отново виждаме неизлечимата следа, оставена от Добруджа и времето, прекарано там, в сърцето на писателя - следа, която няма да изчезне чак до смъртта му през 1937 година.
Съдържание:
Серафим
Ревност
Скитникът
Помпадур
Вълкът
Летен дъжд
Женско сърце
Платено
Ройдю
Свирач на флейта

159 pages, Paperback

Published November 1, 2016

About the author

Йордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.

Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.

След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.

Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.

70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.