Изгладнялото момче носи канче, пълно с мляко. Ръцете му са посинели от студа. Млякото обаче е за друг. Зрелият му живот е замесен от вяра, воля и себераздаване. Той е строг пастор и дисидент от онези, които не тръбят за себе си. В края на живота си понякога удря глава в стената, за да облекчи болката. Книгата добавя живописна и драматична микроистория в общата картина на живота преди 89-а.