Храна за върколаци

by Добромир Славчев/Dobromir Slavchev

Независимо къде се намира - дали с любовните си чувства е в Москва, или с опасалата го болка в Париж - копнежът по голямата, по истинската любов го следва навсякъде. Този копнеж прелива във вените му нови сили и вдъхновение, без които той не би могъл да поеме живителен дъх.

Сред чувства, ласки, срещи и разлъки,
мъгли и бури, слънце, вятър, жажда
те хората във собствените мъки
след О, бич! - в любовта се раждат.

В лириката на Добромир Славчев любовта е с различни проявления. Тя е копнеж, устрем, болка, очарование, надежда и вдъхновение, но в никакъв случай не може да се превърне в един замръзнал спомен.
Тя най-напред те разтърсва, а след това успокоява. И след нейното прочитане читателят продължава да съпреживява чувствата на автора. А когато си докоснал си доксонал най-нежните струни в душите, това вече е белег за сигурен успех.

Димитър Милов

208 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Добромир Славчев е роден на 13 октомври 1973 г. В ученическите си години тренира бокс, занимава се с безмоторно летене. Увлича се по парашутизъм и става инструктор, и професионален въздушен видеооператор. Носител е на званието майстор на спорта по парашутизъм. Световен и европейски рекордьор през 2017 - 2019 година в клас - големи парашутни формации. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски". Издава книгите "Инфлация на чувствата", "Храна за върколаци", "Луди разкази" и "Да обичаш Вили Казасян".

Биография в
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%... Уикипедия BG.

Biographie de
https://fr.wikipedia.org/wiki/Dobromi... Wikipedia FR.

Биография на сайта на издателство https://ciela.com/author/dobromir-sla... "Сиела"

Reviews

[Ralica · Rating 5 out of 5]

Една от големите заблуди е, че бихме могли да разберем нечий свят. Не трябва да се опитваме, а просто да се потомим в него. Това е автор с изключителна чувствена поезия, неговите стихове са като картини. И предходният му сборник с любовна лирика - Инфлация на чувствата, е също толкова вълнуващ, като този. Няма да споменавам, какво е усещането докато четеш. Силна и нежна, страшна и чувствена поезия. Автора сякаш ни казва, че искаш ли нещо, значи е правилно, а всичко останало е оправдание и за него няма значение, няма нищо друго освен любовта. Много вълнуващи стихове посветени на най-силното чувство на планетата. Искренно препоръчвам на всички, които обичат да четата поези да прочетат двете книги на Добромир Славчев, заслужава си преживяването. С трепет очаквам и следващите негови произведения. Един наистина различен, стойностен, откровен до болка, поет и писател. Няма да пропусна да спомена, че и прозата му - Луди разкази, също е великолепна.

[Valia · Rating 3 out of 5]

Не е тайна, че предпочитам фентъзи жанра и домашната ми библиотека (а и списъка ми за четене) е пълна с книги от този жанр, макар и да се намират изключения. „Храна за върколаци“ е едно от тях. Тази малка книжка е най-новото ми попълнение. И макар че от дълго време е в списъка ми с книги, до сега не си я купувах.

Една от причините е, че не харесвам лириката, особено любовната, но реших все пак да пробвам. Някои хора казват, че любовната лирика е за влюбените. Други казват, че е за тези с разбити сърца. Е, аз не съм нито едно от двете, та реших, че може би най-накрая ще разбера смисъла на тези творения.

Е, не успях. В цялата книжка, която е от 206 страници, едва 4-5 стихове успяха да ми грабнат вниманието и да ми харесат. По-голямата част от тях бяха безсмислени или имаха смисъл, но в последния ред всичко губеше всякаква логика, рима и последователност. Вероятно Добромир Славчев също на моменти не е разбирал какво пише, но това е то - чувства.

И макар че книгата не е голяма, някак си се затрудних с четенето ѝ. Натоварваше ме, един вид. Явно никога няма да разбера смисъла на думите и чувствата, заключени вътре.