Такива, които само така се наричат, но са предсказуеми и банални. Други, които искат да впечатлят с оригиналност , но никой не ги разбира (поне на автора му остава утехата, че това е сигурен белег за гениалност). И трети, които те оставят без дъх. Те обръщат перспективата надолу с главата и те карат да погледнеш на себе си и света под друг ъгъл. Именно това са историите, които се помнят.
В живота на човек има моменти, когато вдъхновението го връхлита просто така – рязко и безпричинно. Някаква невидима сила го кара да се чувства значим, щастлив и всеможещ. За съжаление, повечето хора приемат с доверие тази невидима сила и започват да творят. Някои започват да рисуват, други да пишат стихове. А трети пък се самозабравят дотам, че си въобразяват, че всичко, което правят, е правилно, уместно и дори симпатично.
Разказите на Емил Йотовски са страховити и забавни, смешни и тъжни, абсурдни и логични... Едно обаче е сигурно: те никога не са скучни. Ще се срещнете с ангели и с демони. Ще се потопите в други измерения и ще се пренесете в паралелни реалности. Ще се натъкнете на хора, които изглеждат като чудовища и чудовища, които изглеждат като хора. Ще се се сблъскате със смъртта и ще преживеете последствията от личния избор. Но най-вече: ще надзърнете в бездната на собствената си душа.
Емил Цветанов Йотовски e български лекар, писател, драматург и сценарист.
Роден в София на 5 септември 1970 г. Майка му е лекарка, а баща му е художник.
Завършва Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София и „Медицина“ във Висшия медицински институт в София (1996). Учил е и психиатрия, но не практикува. Работи като журналист.
Работи година като лекар в отделение за диабетна хемодиализа. Лекар е в Университетската болница по белодробни болести в София от 1997 до 2001 г.
Здравейте, книжни приятели! Прочетох разказите и за моя изненада ми бяха интересни. Наистина се учудих на себе си, че ми харесаха, защото когато прочетох първия разказ, си помислих:" Какво?!", "Сериозно ли?!", "Пълен абсурд!" Но не се отказах и постепенно започнах да се увличам в тях. Разказите са фантастични- в тях главна роля играят демони, чудовища, извънземни. Най-много ми хареса "Дишай.Не дишай!". Той успя да ме накара да се засмея накрая. Как ми се иска да ви го разкажа, ама нали не трябва да издавам целия сюжет. Само накратко : Един младеж се хвърля от сграда, за да се самоубие и по време на падането му, времето спира и при него идва ангел, за да сключат сделка. А каква е тя и как завършва разказът, наистина ще ви изненада. О, да кажа и за неочаквания край - да, вярно е! За нито един от разказите не можах да предположа как ще завърши и краят винаги ме изненадваше. Така че, заглавието на книгата е точно и авторът си е свършил работата.