“Показвам света такъв, какъвто той е според мен. Мъча се да не измислям и лъжа, а да давам храна за размисъл...Така че, като прочете книгата ми, човек да зареже паницата с боб и да хване пътя, да се влюби до лудост в жена, да преживее велики мигове...Това се опитвам да дам на читателя си аз, а не да го правя по-добър, не!” Тези думи на Едуард Лимонов определят цялото му противоречиво, белязано със знака на големия талант творчество: от историята на неговите скандални любови в първия му роман – „Това съм аз – Едичка!”, до автобиографичните страници на другия му бестселър – „Велика беше нашата епоха”, където той се опитва да оправдае генетически своето бунтарство, да го впише в културния контекст на времето и традицията.
Едуард Лимонов (Савенко) е роден през 1943 г. в Дзержинск. През 1974 г. е принуден да емигрира в САЩ, а от 1980 г. живее в Париж. През 1992 г. се връща в Русия и основава Националболшевишката партия. Сред наи-известните му книги са романите „Дневник на неудачника”, „Юношата Савенко”, „Младият негодник”, „Палачът”, Коняк Наполеон”, сборниците с есеистика и публицистика „Книга на мъртвите”, „Анатомия на героя”, „По затворите”, „Тържество на метафизиката”.
Limonov is the leader of the unregistered National Bolshevik Party (NBP). Limonov served two years in prison for illegaly purchasing weapons.
Limonov's works are noted for their cynicism. His novels are also memoirs, describing his experiences as a youth in Russia and as émigré in the United States
Прочетох я с хиляда зора. Много ама много прехвалена ми се стори. Има любопитни пикантерии, ама това не оправя всички други минуси. Който хареса възвишения вулгризъм, би се радвал, ама не дълго, щото всичко се върти около зациклеността на автора около собствената си персона и сексуалността му.