Тракийският войн

by Иван Русев Маразов

"Целият античен свят признавал (къде с възторг, къде със страх) невероятната храброст на траките. Самата Тракия е наричана Areion Pedion или Areia, „земя на Арес" (Polyb. 13. 10. 7; St. Byz. s. v. ) или „свещено място на Арес" (Schol. Aristoph. Ornith., 1369), или „Марсовата страна на Резос" (Virg. Georg. 4. 426). Племената на гетите се смятат за „най-войнствени от всички варвари" (Dio Chrys. 34. 4), а Лукиан отбелязва, че траките са в постоянно сражение (Lucian Icaro-Menip. 16). Именно поради своята войнственост те били сравнявани с митични бойци като амазонките и титаните, лестригоните и циклопите. Още от времето на Омир древните гърци били убедени, че Арес е роден в Тракия (например Овидий е уверен, че той е роден от Хера на левия бряг на Пропонтида — Fasti 5. 25. 7-8; анализ на писмените сведения вж. у Михайлов, 1972: 141-180; 221-222). Оттук заедно със сина си Фойбос („Страхът"), той се явява под стените на Троя и отново тук той се завръща, след като по време на Троянската война бил ранен в бедрото, тук той дори имал гроб (Clem. Alex. Recogn. 10. 24). Естествено е елините да прехвърлят върху варварите чертите на жестокостта на войната — нали траките са огледалото, в което се оглежда „чуждият" в самите гърци? Затова те неохотно включвали този бог в семейството на олимпийците — само в Беотия Арес бил „на собствена земя" (Farnell, 1973: V. 396-414). За светилище на Арес на Салмидесос споменава една схолия (Scol. Soph. Antig. 966). Херодот нарежда това божество на първо място в тричленния пантеон, който приписва на траките (Herodot 5. 7). Явно е, че военната опасност, която северните съседи са представлявали за гърците, оказва влияние върху разказите както за храбростта, така и за невижданата военна жестокост на тракийските племена." И. Маразов

Книгата е уникално културно събитие, тъй като е единственото в света антропологично изследване на военното изкуство и свързаните с това обичаи, митове и традиции на древните траки. Опирайки се на голям фактически и фактологичен материал, на огромните си познания в областта на историята и митологията на древния свят авторът прави забележителен антропологичен и философски анализ на тракийското общество: като генезис, като бит, като кастова определеност. Авторът не е просто един обикновен разказвач за потъналото във вечността време на траките. Със своето концептуално мислене той извежда послания, произвежда структури, които сглобява, подрежда и пренарежда в причудлив калейдоскоп на едно време, потънало в забравата, от което не можем да откъснем очи. Книгата съдържа над 240 цветни фотоса и представлява ювелирно произведение на полиграфското изкуство.

184 pages, Unknown Binding

Published January 1, 2005

About the author

Иван Русев Маразов е български изкуствовед, културолог, траколог и политик от Българската социалистическа партия (БСП).

Английски профил: Ivan Marazov

Иван Маразов е роден на 15 март 1942 г. в село Пирне, Айтоско. Завършва изкуствознание в Института „Репин“ в Ленинград през 1967 г. От тогава работи като научен сътрудник в Института по изкуствознание към БАН, а от 1988 до 1991 г. е негов директор.
Между 1969 и 1989 е заместник-главен и главен редактор на сп. „Изкуство“. В периода 1990–1991 г. е редактор на международното сп. „Orpheus“. След това; от 1985 г. организатор и редактор на семинара „Мит-изкуство-фолклор“ (МИФ), отговорен за уреждането на изложби на тракийското изкуство в Япония (1979, 1994) и в САЩ (1998–1999), преподавател в Нов български университет (НБУ), департамент „История на културата“, и ръководител на същия департамент от 1995 до 2006 г.
През 1976 г. защитава дисертация на тема „Изображението на човека в тракийската торевтика през V-IV в. пр. н.е.“ и става доктор по изкуствознание, а през 1987 г. става доктор на науките с втора дисертация – на тема „Мит, ритуал и изкуство у траките: Царска идеология и изкуство в Древна Тракия V-III в. пр. н. е.“. Носител е на наградата на СБХ за критика 1975 г., за изкуствознание – 1985 г. и на наградата на БАН за изкуствознание – 1996 г. Член е на Флорентинската академия „Медичи“ от 1988 г.
На 24 март 2012 г. е удостоен със званието „Почетен професор на Нов български университет“ за дългогодишната му работа за изработване и утвърждаване на програмите на департамент „Изкуствознание и история на културата“.
От 1974 до 1988 г. Иван Маразов сътрудничи под псевдоним „Библиотекара“ в качеството си на агент на Държавна сигурност, управление VI (политическа полиция), отдел V, отделение I. Последно той е министър на културата в правителството на Жан Виденов (1996–1997).
През 1996 г. е кандидат за президент от БСП, но губи изборите срещу кандидата на десницата Петър Стоянов.

Библиография
„Йеронимус Бош“. „Български художник“, София (1970)
„Албрехт Дюрер“. „Български художник“, София (1971)
„Вера Лукова“. „Български художник“, София (1972)
„Димитър Киров“. „Български художник“, София (1974)
„Иван Кирков“. „Български художник“, София (1977)
(With Al. Fol) „Thrace and the Thracians“. London, Cassel (1977)
„Ритоните в древна Тракия“ (1978)
„Съкровището от Якимово“ (1979)
„Националноосвободителното движение в изобразителното изкуство“ (1979)
„24 тракийски съда“. „Български художник“, София (1980)
„Йоан Левиев“. „Български художник“, София (1980)
„Марко Бехар“. „Български художник“, София (1982)
„Наколенникът от Враца“ (1980)
„The Rogozen Treasure“. Sofia, Svyat Publisher (1989)
(With F. Kaul, J. Best, N. de Vties) „Thracian Tales of the Gundestrup Cauldron“. Najade Press, Amsterdam (1991)
„Видимият мит“ (1992)
„Човек, мит, култура“ (1992)
„Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия. Изд. на СУ „Климент Охридски“, София (1992)
„Митологията на златото“ (1994)
„Митология на траките“ (1994)
„Съкровището от Рогозен“. „Секор“, София (1996)
(General ed.). „Ancient Gold: The Wealth of the Thracians“. Catalog of the exhibition. New York. Abrams (1998)
„Thracians and the Wine. Траките и виното“. (bilingua). Dunav Press, Rouse (2000)
„Художествени модели на древността“. Деп. История на културата, Нов български университет, София (2003)
„Тракийският войн“ (2005)
„Колекция ВАСИЛ БОЖКОВ. Каталог“, Фондация „Тракия“, София (2005)
"Древна Тракия" (2005)
"Хубавата Елена" (2009)
"Разкъсаните богове" (2009) в съавторство
"Боговете на Самотраки" (2010)
"Ритон с глава на овен" (2010)
"Тракийските съкровища" (2011)
"Мистериите на кабирите в Древна Тракия" (2011)
"Кантаросите" (2011)
"Амазонките" (2013)
"Виното на траките - Мит, ритуал и изкуство" (2014)