What do you think?
Rate this book
Децата на феникса
Студен ден през 1989, чужда ръка върху прозрачната ципа на утробата, женски писък...
25 години по-късно, героят на Децата на феникса пише Манифест на животното - листовката, която ще му коства работата, приятелите, следването. Прокуден от обществото, той отговаря на обява за "човек на ръба на пропаст" и е приютен от беловласия и влиятелен собственик на малка книжарница. Изглежда късметът му се е обърнал - клиентите смятат работата му в книжарницата за велико постижение, жадуват разговор с него, записват си тайно всяка негова дума. След като среща енигматичната Къдрокоска, той разбира, че се е озовал в редиците на тайно общество, в което художниците повръщат картини, композиторите не знаят човешки език и чистачите не чистят паяжини, а сънища.
25 години по-късно, героят на Децата на феникса пише Манифест на животното - листовката, която ще му коства работата, приятелите, следването. Прокуден от обществото, той отговаря на обява за "човек на ръба на пропаст" и е приютен от беловласия и влиятелен собственик на малка книжарница. Изглежда късметът му се е обърнал - клиентите смятат работата му в книжарницата за велико постижение, жадуват разговор с него, записват си тайно всяка негова дума. След като среща енигматичната Къдрокоска, той разбира, че се е озовал в редиците на тайно общество, в което художниците повръщат картини, композиторите не знаят човешки език и чистачите не чистят паяжини, а сънища.
244 pages, Paperback
Published November 16, 2016
18 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
November 30, 2016
Един от най-добрите романи, които съм чела тази година. Дебют от автор, за когото ще чуваме и нататък. Сюрреалистична история за човек, който се оказва в сърцевината на тайно общество, докато е напълно неспособен да се задържи за същността си, за желанията и разума си. Наистина огромни препоръки за тази книга.
April 29, 2019
Не искам да съм груба, но НАЙ-ПОСЛЕ ПРИКЛЮЧИХ ТЕЗИ 244 СТРАНИЦИ!!!
Наистина много исках да харесам книгата. Винаги съм била ЗА това да бъдат подкрепяни българските автори. Затова и с такъв ентусиазъм се бях включила в giveaway-a, от който всъщност спечелих тази "приказка-кошмар".
В началото си мислих, че е ок да не ме завладее историята от първата страница, няма как винаги да се случва така. Виждах много грешки (мисля, че най-вече пунктуационни) - реших, че са оставени умишлено, че са част от похвата, че са част от сюжета по някакъв начин (което ми е трудно да си представя, но все пак не съм писател). Приятели ме питаха как ми се струва книгата. Казвах им, че е от тези, които не е добра идея да четеш през големи интервали от време, защото може да се объркаш кой кой е в историята, по-добре (и по-лесно) е да се чете възможно най-често. С други думи, опитвах се да "защитя" и книгата, и автора и пред себе си, и пред другите. Искаше ми се да скрия, дори да изтрия, ако е възможно, разочарованието си... Не ми се получи, честно казано. Стоя с подвързията доооста време (сега виждам, че съм я почнала през юли 2017 г.). Скоро реших, че е крайно време да се преборя, да я прочета напук дори. Вече успях, направих го. Дори в един момент (дано авторът не прочете това ревю или, ако го направи, да не ме намрази) се чудих дали този писател няма наистина някакви психични проблеми, защото супер много се обърквах и се чудех кое как и защо се случва, как потокът на мисълта и фабулата могат да са толкова... разхвърлени и непоследователни, оплитащи те в капан, от който тъкмо си мислиш, че ще се измъкнеш, и виждаш, че има нещо ново, което ти препречва пътя.
Повтарям се, но наистина много, много исках да харесам книгата. Жалко, че толкова много се разминаха очакванията ми с реалността... :/
Наистина много исках да харесам книгата. Винаги съм била ЗА това да бъдат подкрепяни българските автори. Затова и с такъв ентусиазъм се бях включила в giveaway-a, от който всъщност спечелих тази "приказка-кошмар".
В началото си мислих, че е ок да не ме завладее историята от първата страница, няма как винаги да се случва така. Виждах много грешки (мисля, че най-вече пунктуационни) - реших, че са оставени умишлено, че са част от похвата, че са част от сюжета по някакъв начин (което ми е трудно да си представя, но все пак не съм писател). Приятели ме питаха как ми се струва книгата. Казвах им, че е от тези, които не е добра идея да четеш през големи интервали от време, защото може да се объркаш кой кой е в историята, по-добре (и по-лесно) е да се чете възможно най-често. С други думи, опитвах се да "защитя" и книгата, и автора и пред себе си, и пред другите. Искаше ми се да скрия, дори да изтрия, ако е възможно, разочарованието си... Не ми се получи, честно казано. Стоя с подвързията доооста време (сега виждам, че съм я почнала през юли 2017 г.). Скоро реших, че е крайно време да се преборя, да я прочета напук дори. Вече успях, направих го. Дори в един момент (дано авторът не прочете това ревю или, ако го направи, да не ме намрази) се чудих дали този писател няма наистина някакви психични проблеми, защото супер много се обърквах и се чудех кое как и защо се случва, как потокът на мисълта и фабулата могат да са толкова... разхвърлени и непоследователни, оплитащи те в капан, от който тъкмо си мислиш, че ще се измъкнеш, и виждаш, че има нещо ново, което ти препречва пътя.
Повтарям се, но наистина много, много исках да харесам книгата. Жалко, че толкова много се разминаха очакванията ми с реалността... :/
December 10, 2018
Unbelievable dynamic and intriguing book, which you will never get bored of. I admire the style of story telling, the way one always stays involved in it - from the 1st page to the end. It definitely impresses with the author's rich imagination and clever narration. Recommended for brave readers, who are looking for something new to challenge them and enrich them by giving new inputs and ideas.
August 23, 2021
Много ми хареса, но нищо не разбрах.
January 19, 2017
Най-интересното нещо, което съм чела за последните... поне 7 години. И най-бързото ми четене на книга (имайки предвид, че съм заета и с други неща) - 3 дни. Историята те хваща за рамената още от първата страница, разтърсва те събуждащо и ободряващо и не искаш да те пуска. Никога. Това, което най ме изненада беше нейният край, колкото и да не го очаквах обаче, тайно го подозирах, а може би не аз ами четящото ми подсъзнание. Истинско приключение на човешката психика, твоята собствена и тази на главния герой. Нямам търпение за следващия фонтан от емоции от младия автор *wink wink*. <3
Displaying 1 - 5 of 5 reviews